Албания напредва по своя път към Европейския съюз. Албания и ЕС проведоха на 26 май в Брюксел Осмата междуправителствена конференция в рамките на процеса на преговорите по присъединяване. След като страната успешно изпълни междинните цели за групата глави „Основни“, поредната среща в Брюксел имаше за цел да определи финалните критерии за тази група глави, които включват Глава 23 – Правосъдие и основни права, както и Глава 24 – Свобода, сигурност и правосъдие, функционирането на демократичните институции, реформата в държавната администрация и икономическите критерии. И от тази конференция стана ясно, че проблемът с корупцията и борбата с организираната престъпност ще продължава да бъде основното предизвикателство за Албания по пътя към ЕС. На 17 юни Европейският парламент прие доклада на Европейската комисия за Албания.
За България и за българската общност в тази страна е важно, че в точка 20 на доклада се отбелязва „дългогодишното историческо присъствие на българската общност в региони като Преспа, Голо Бърдо и Гора и насърчава албанските власти да гарантират пълно зачитане на техните езикови, културни и образователни права, както и правата на другите признати национални малцинства в Албания“.
Въпросът за правата на гръцката общност е споменат в точка 22, в която се „признава, че гръцкото национално малцинство запазва силното си историческо присъствие, особено в Южна Албания, и призовава Албания да гарантира защитата на правото на собственост“. Редица предложения за изменения в доклада, направени основно от гръцки евродепутати, бяха отхвърлени от Европейския парламент. Тези изменения имаха за цел да включат редица конкретни препоръки към Албания да гарантира и спазва културните и идентичностните права на гръцкото малцинство в страната – зачитане на автономността и правата на Автокефалната православна църква на Албания, осигуряване на правото на образование на майчин език на малцинствата, правата на собственост и опазването на културното наследство на гръцката общност, отхвърляне от Албания на всяка форма на исторически ревизионизъм, иредентизъм и териториални претенции срещу съседни държави. Въпреки че тези предложения за изменения не бяха приети от Европейския парламент, Преговорната рамка между Албания и ЕС, одобрена на Първата междуправителствена конференция, проведена на 19 юли 2022 г., съдържа в по-общ план тези гръцки искания (виж например точка 37 от нея). Гърция няма да се откаже по никакъв начин от защитата на културните и идентичностните права на гръцката общност в Албания и доказателство за това твърдение са не само предложените изменения на доклада на Европейския парламент, но и конкретни искания от гръцки евродепутати през последните години.
Така например, гръцки евродепутати периодично искат въпросите за учебниците по история и география в Албания и по-конкретно за съдържанието на чувствителни за Гърция теми да бъдат включени пряко в преговорната рамка на Албания за присъединяване към ЕС, да бъдат оценявани в рамките на основните принципи на процеса на присъединяване и дори да бъдат допуснати като причина за спиране на напредъка по съответните глави, ако Албания запази подобен род препратки в своите учебници.
Последният случай на подобни въпроси е относно конкретни съдържания в албански учебници, в които областта Епир и части от гръцката област Западна Македония са включени в карти като исторически и етнически албански територии. За гръцката страна това не са просто технически и формални въпроси, защото „засягат историческата истина, правата на гръцкото национално малцинство в Северен Епир и отношенията на добросъседство, които са основен критерий за всяка страна кандидатка за членство“. Според гръцки евродепутати в тези случаи не става дума за второстепенен детайл от образователната политика на Албания, а за учебни материали, които възпитават у учениците – сред които и деца от гръцкото национално малцинство в тази страна – иредентистка представа за историята и географията за сметка на Гърция.
Гръцката позиция е, че „държава, която се стреми към присъединяване към Европейския съюз, не може да обучава младите поколения с карти и разкази, които оспорват историческата истина, границите, правата на малцинствата и отношенията на добросъседство“.
Отговорите от Европейската комисия на въпросите на гръцките евродепутати се смятат за неудовлетворителни от последните, защото липсва каквато и да е била категоричност дали ще бъдат предприети конкретни действия по отношение съдържанието на албанските учебници. Позицията на гръцките евродепутати е, че присъединяването към Европейския съюз не е автоматичен процес. То предполага уважение към правата, малцинствата, историческата истина и отношенията на добросъседство. Ако Албания иска да продължи към ЕС, първо, трябва да докаже, че не възпитава учениците си с иредентизъм. Този принцип, както и няколко конкретни искания, са включени отново в писмо, изпратено на 4 юни от гръцки евродепутати до Европейската комисия:
„В отговора от 4.6.2026 г. на въпрос E-000653/2026 г. Комисията се позова общо на приобщаващото образование, правата на малцинствата и наблюдението на процеса на присъединяване на Албания.
Първоначалният въпрос обаче се отнасяше до конкретни данни, внесени в гръцкия парламент, за учебници по история и география на Албания, които съдържат карти, на които гръцки територии се появяват като „албански“, и глави за „Чамърия“ (така в Албания наричат гръцката част на Епир – б.а.). Отговорът не оцени конкретното иредентистко и ревизионистко съдържание, нито отговори дали то ще бъде включено в рамката за присъединяване на Албания или дали ще бъде поискан двустранен или независим преглед на учебниците, съгласно международните насоки на ЮНЕСКО.
Комисията се запитва отново:
Разгледала ли е конкретните откъси и карти от албанските учебници, споменати във въпрос E-000653/2026 г.?
Ще включи ли изрично въпроса за иредентисткото съдържание на учебниците в рамката за присъединяване и в следващите доклади за оценка на Албания?
Ще поиска ли от Албания специален преглед на спорните учебници с участието на независими експерти?“.
Едва ли въпросът за съдържанието на албанските учебници ще бъде включен директно в преговорната рамка на Албания за членство в ЕС, но темата за културните и идентичностните права на гръцкото малцинство в Албания ще продължи да бъде много важна за Атина и ще бъде използвана за системен натиск върху Тирана. Албания няма да може да се присъедини към ЕС без да изпълни исканията на Атина, свързани с уреждането на историческите въпроси между двете страни, защото Гърция нееднократно е доказала, че не се колебае да използва правото си на вето за защита на своите интереси.
• Илюстрацията към материала е от карта в албански учебник по География за 11 клас, с. 43
Д-р Антон Панчев
0 коментара:
Публикуване на коментар