Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 9
По своя характер случаят с Ива Михайлова от град Кочани, Република
Северна Македония, има всички характеристики да излезе извън
регионалните рамки на двустранните ни отношения със Скопие и да стане
обект на международните институции за защита правата на човека.
Знаете за какво става дума – Ива Михайлова има двойно гражданство – на
Република Северна Македония и на Република България, която не е
допускана на лечение в България, тъй като срещу нея се води съдебен
процес в родния ѝ град.
От българска страна се прави всичко в нейна
защита, като бе предложено или на Ива да бъде разрешено да се лекува
в България, или да бъде позволено на български медицински екип да я
посети в Кочани и на място да помогне за нейното оздравяване. (Виж
Новини за българските общности по света.)
Един чисто хуманитарен
проблем, който при добра воля на местните и републикански власти на
Северна Македония отдавна би могъл да намери решение. Но това не се
случва. Нещо повече, президентът на България госпожа Илияна Йотова
изпрати писмо със сходно съдържание до своята колежка в Скопие
Гордана Силяновска-Давкова и я помоли като политик, жена и майка да
помогне за лечението на Михайлова. Това бе в началото на август, а както
става ясно от изявленията на българския държавен глава, до този момент
отговор от Скопие няма.
Оставам настрана лицемерието на политическия елит в Скопие, в това
число и лично на президента Силяновска-Давкова, която толкова време не
намери начин да отговори на своята колежка от София. И хайде да не се
оправдаваме с балканските критерии и маниери на политическо
поведение.
В Северна Македония имат самочувствието, че (на какво
отгоре?) са много по-напред в материала за европейско отношение към
подобни казуси от България. Да им се чудиш на акъла. И Силяновска-Давкова, и премиерът Християн Мицкоски непрекъснато говорят за
необходимостта от възстановяването и повишаване на равнището на
взаимното доверие с България. Че случаят с Ива Михайлова и възможността
той да бъде решен с цивилизовани средства и отношение е, как да го
кажа, поднесен на тепсия за политиците край Вардар. Един жест на добра
воля и добросъседство и атмосферата на двустранното недоверие ще се
разпръсне.
Но понеже това не става, българските държавници предприеха мерки със
случая на Ива Михайлова да бъдат запознати международните институции
за защита правата на човека. В средата на септември в Страсбург
президентът Йотова информира генералния секретар на Съвета на
Европа Ален Берсе. Сега, когато в Ню Йорк започна поредната редовна
сесия на Общото събрание на ООН, на която тя води българската
делегация там, тя се срещна и с върховния комисар на ООН по правата
на човека Фолкер Тюрк.
И забележете, пред високопоставения дипломат
Йотова е поставила въпроса в по-широкия контекст на нарушаването на
правата на българите в Северна Македония, върху които е „упражняван
системен институционален натиск и дискриминационно отношение,
основани на етнически произход“, което е недопустимо в XXI век. За един
човек и активен правозащитник като г-н Тюрк тези оценки би трябвало да
означават ясен сигнал, че някъде по света, в Европа, на Балканите има една
държава, в която отношението към някои от общностите там противоречи
напълно на стандартите, които световната организация следва в защита на
правата на човека.
Не се съмнявам, че и други институции в Европа и света ще бъдат
алармирани за случая с Ива Михайлова. По този начин България дава знак,
че правата на българите, където и да се намират те по земното кълбо, ще
бъдат институционално защитавани – настойчиво, настоятелно и успешно.
Странното обаче е в това, че при подобни случаи в други държави – в
Европа или по света, тази политика на страната ни намира повече
разбиране, отколкото в държавата, която е най-близко до нас. И не само
географски, а исторически. Жалко.
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар