Академик Любомир Милетич

Любомир Георгиев Милетич

 (1 януари 1863, Щип – 1 юни 1937, София)

Филолог, преподавател, общественик. Завършва класическа гимназия в Загреб и славянска филология в Пра­га (1885); защитава докторат по философия и славянска филология в Загреб (1888). Участва в основаването на Софийския университет (1888); професор; ръководител на катедра по славянска филология (1892–1934); декан на Историко-филологическия факултет (1903–1904); рек­тор на СУ (1900–1901, 1921–1922). Действителен член (1898), под­председател (1911–1925) и председа­тел (1928–1937) на БАН. 

Един от най-титулуваните български учени в чужбина – почетен доктор (honoris cauza) по славянска филология на Харковския университет; дописен член на Академиите в Русия (Санкт Пе­тербург), Полша (Краков), Чехословакия (Прага), Югославия (Загреб); на етнографски дружества в Унгария (Будапеща) и Чехословакия (Прага); на Руския археологически институт в Цариград; почетен член на Институ­та за Източна Европа в Италия (Рим). Изявява се като идеолог в пропагандната дейност на македонското освободително движение. 

Членува във ВМОК; съдейства на Задграничното представителство на ВМОРО; участва в благотворителни инициативи за подпомагане на бежанците от Македония; осъществява мисии в Западна Европа, където търси подкрепа от влиятелни лица и международни форуми за справедливо решаване на македонския въпрос. Участва в учредяването на МНИ – негов председател (1928–1937) и дългогодишен редактор на сп. „Македонски пре­глед“. 

Отпечатва огромен брой изследвания по езиковедски, етноложки и литературни проблеми; публикува политико-обществени статии; обнародва трудове за съдбата на българите в Македония и Тракия: „Гръцките жестокости в Македония през гръцко-българската война” (1913), „Историята на Гюмурджинската автономия” (1914), “Разорението на тракий­ските българи през 1913 година” (1918), „Ма­кедония в образи” (1919), поредицата „Материали за историята на македонското освобо­дително движение” (1925–1928).