Доц. д-р Александър Гребенаров за ролята и значението на МНИ в обществото и науката

вторник, 14 януари 2014 г.

Македонският научен институт (МНИ) навърши 90 години на 21 декември 2013 г. Какви са били ролята и значението на МНИ през годините – отговор на тези въпроси даде доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН и член на Управителния съвет на Македонския научен институт пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Доц. Гребенаров, навършиха се 90 години от създаването на Македонския научен институт, който е един от стожерите на българщина в Македония. Какви надежди таят неговите учредители през далечната 1923 г., когато полагат основите му?

Александър Гребенаров: Институтът е създаден преди девет десетилетия (на 21 декември 1923 г.) в аудитория № 10 в СУ „Св. Климент Охридски”. Мястото не е избрано случайно – в предварителната работа по съставяне на устава и цялостното организация по учредяването се нарежда съзвездие от учени и преподаватели, които имат досег с Университета. Между тях са имената на Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Милев, Михаил Арнаудов, Никола Стоянов, Йордан Иванов, Стефан Баджов, Иван Снегаров, Александър Станишев, Андрей Протич, Антон Попстоилов, Анастас Яранов и др. Да не забравим, че сред създателите са и бъдещият премиер Андрей Ляпчев, дипломатите Тодор К. Павлов, Симеон Радев, Тома Карайовов. Тук са и интелектуалците Йордан Бадев, Теодор Траянов, Данаил Крапчев, Христо Силянов, Евтим Спространов, артистът Кръстьо Сарафов. Общо 52 души, които приемат целите на МНИ, (както и целия устав), да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония; да събира материали за историята на освободителните борби на македонските българи; да издава научно-литературно списание и други трудове; да се грижи за съграждането на Македонски културен дом. Не случайно един от създателите на Института Евтим Спространов ще напише няколко часа по-късно в дневника се, че се турило начало на велико дело „за гордост и слава на македонския българин”!

Фокус: Доколко е вярно разпространеното мнение, че важна роля в създаването и дейността на Македонския научен институт има ВМРО? 

Александър Гребенаров: ВМРО не е безразлична към легалното македонско освободително движение. Тя се опитва да направлява процеса в него, тъй като е фактор в Македония, с който се съобразяват и Атина, и Белград, и Тирана. Проявите на организацията се наблюдават внимателно в Западна Европа и особено в Москва. През есента на 1923 г. ВМРО е в тежка ситуация, поради стремежите на Коминтерна да обсеби движението. Не спират и дипломатическите заплахи от Белград, с които правителството на Ал. Цанков се съобразява. Независимо от външнополитическия натиск, организацията съумява да потули разнобоя между бежанските формации, а в края на 1923 г. да участва в учредяването на МНИ, виждайки далновидността на замисъла за създаването му. Сред учредителите на Института са тримата й задгранични представители Ге¬орги Баждаров, Кирил Пърличев и Наум Томалевски, както и бъдещият член на ЦК Страхил Развигоров. От друга страна в неговите редици са споменатите учени от интелектуалния кръг, т.нар. „мозъчен тръст” на ВМРО – Любомир Милетич, Н. Милев, И. Георгов и А. Балабанов. Те подпомагат дейността й със съвети и препоръки за изграждане на нейните тактически и стратегически прийоми, за изра¬ботване на организационни документи и мате¬риали, за лобиране в Западна Европа, Северна Америка и Русия. От своя страна, ВМРО финансира някои от изданията на Института. Това ползотворно сътрудничество продължава до 19 май 1934 г., когато организацията е закрита от българското правителство.

Фокус: Изданията на МНИ, които се разпространяват по света, „покриват” различни аспекти от македонския въпрос. Кое е специфичното при тях, за да са четивни и актуални?

Александър Гребенаров: За ръководител на всички институтски издания е определен известният учен проф. Любомир Милетич. Той отделя педантично внимание на подготовката и издаването на печатния орган „Македонски преглед”, излизащо от 1924 в четири книжки до днес. На неговите страници, наред със статиите на български учени, намират място и материали на известни чужденци. Съпричастни към каузата на Института са Едуард Бойл, Густав Вайганд, Леон Ламуш, Жорж Десбон и др., които приветстват неговото създаване. Неговите членове, създават книги за историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, подплатени с безспорни извори. В рубриката „Рецензии и книжовни вести” са отразени десетки книги на чужди автори. През този период се слага начало на поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение”, в която са включени спомени на известни революционери между които Славейко Арсов, Пандо Кляшев, Георги Похристов, Яне Сандански, Никола Пушкаров, Гьорче Петров, Христо Татарчев, Дамян Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов, Павел Шатев, Михаил Гержиков и др. Идеята е реализирана след многобройни часове на запис и обработка от страна на Милетич. Той проявява завидна прозорливост, оставяйки за поколенията ценен, често пъти и единствен извор за националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи. 

Фокус: МНИ е ангажиран със строежа на Македонския дом, разположен на ул. „Пиротска”. Как в условията на световна стопанска криза домът е завършен и приютява многобройните македонски братства, Илинденската организация и самия Институт? 

Александър Гребенаров: След дългогодишните перипетии, свързани с разширяване и узаконяване на отпуснатото строително петно, грубият строеж на първата част от сградата на Македонския културен дом (сутерен, магазини и голям салон) е готов през лятото на 1934 г. Строителството на сградата е финансово подпомогна¬то от македонски братства и дружества, Илин¬денската организация, Македонската кооперативна банка, Македонската народна банка и инкогнито от ВМРО. Множество бежанци даряват лични спестявания. Особена роля за изграждането на дома има председателят на МНИ проф. Любомир Милетич, който по това време ръководи Българска академия на науките и има влияние сред управляващия елит. Институтът се премества в полуготовия дом през есента на 1934 г. След смъртта на Любомир Милетич (1 юни 1937 г.) Македонският научен институт се ръководи от друг именит учен – проф. Никола Стоянов, който на 23 януари 1938 г. обявява дългоочакваната вест за откриването на Македонския културен дом. За щастие, той е запазен от бомбардировките през Втората световна война, за разлика от множество други сгради в центъра на столицата, които стават мишена на вражеските набези на англо-американските въздушни сили, сеещи страдания и смърт за мирното население. През януари 1944 г. бомба пада и върху къщата на Любомир Милетич, която разпръсква голяма част от личния му архив, свързан с дейността на МНИ. Вероятно затова днешният архивен фонд на именития деец, който се съхранява в БАН, не надхвърля 10 архивни единици.

Фокус: След Втората световна война управляващите в страната не „забравят” за родолюбивата дейност на МНИ. Имало ли е възможност да се спаси от наложените му ограничения и ликвидация?

Александър Гребенаров: Македонските дейци дочакват с боязън и страх държавно-политическите промени в страната през есента на 1944 г. Притесненията им имат основания, защото часове след преврата на 9 септември в Македонския дом пристигат милиционери с шмайзери и пушки, за да го завземат. След застъпничество на Павел Шатев ситуацията временно е успокоена. За „фашистка” дейност обаче са уволнени от Софийския университет известните преподаватели и членове на МНИ – Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Димитър Яранов, Георги П. Генов, Иван Дуйчев. Други като Данаил Крапчев и Александър Станишев са погубени. Властите изготвят списъци за изземване и унищожаване на книги, свързани с българския национален въпрос и най-вече с Македония. Извършените арести над първите македонски дейци, както и цялостното поведение на управляващите, предвещава разгром за съществуващите три бежански организации – Съюза на македонските братства и дружества, Илинденската организация и Македонския научен институт. Новата власт избира друга възможност – тя оставя съществуванието им, но предприема действия срещу тях в следната последователност: 1) Силово отстранява законно избраните им водители; 2) Назначава в ръководните тела комунистически членове или лявоориентирани дейци; 3) Дава насоки за пропагандиране на „македонизма” сред техните последователи и членската им маса. В годините след преврата липсват възможности за лавиране, да не говорим за отмяна на ограничителните мерки. Така се достига до 15 март 1947 г. когато на заседание на Политбюро на ЦК на БРП (к.), в което участват Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Антон Югов, Вълко Червенков и др. е взето решение за разформироване на Македонския научен институт и македонските братства. На същото заседание комунистическите лидери решават да започне цялостна кампания за популяризиране на „македонския език” в България. Така че последвалото разпущане на МНИ на 2 юли 1947 г., а преди това и на македонските бежански организации, е логичен край от нихилистично-капитулантската политиката на българските управляващи среди, които изпълняват безпрекословно нарежданията на Белград и Москва. 

Фокус: Кога и как назрява решението за предаване на имуществото на МНИ на Скопие? 

Александър Гребенаров: До лятото на 1947 г. има няколко опита от Скопие, включващи нареждания от висши функционери, да се предадат от МНИ отделни книги и архивни материали, които отчасти се изпълняват. На общото събрание от 2 юли 1947 г., което гласува „саморазтурване” на Института, се приема решение за даряване на библиотеката и етнографската му сбирка на НР Македония. Без забавяне е създадена ликвидационна комисия. От македонската държава участват Любен Лапе и Димче Коцо. На 28 юли приемо-предавателният акт е подписан. Актът на „дарение” включва 1331 етнографски предмета, над 4000 ценни издания, включително и книги от библиотеката на Любомир Милетич, годишни течения на сп. „Македонски преглед“, ръкописи на Анастас Лозанчев, Лука Джеров, Никола Русински. В пратките към Скопие намират място ценни документи и материали от архива на МНИ, Съюза на македонските братства и дружества, и на Илинденската организации. Даряват се издания и на библиотеката на Еврейския научен институт в София. Окончателно Институтът се закрива на 25 февруари 1952 г. по решение на Софийския околийски съд. 

Фокус: В днешно време МНИ отново играе ролята на родолюбив културно-научен център, който отстоява историческата истина за Македония. Как се гледа на неговата дейност в съседна Р Македония, която приема през 1947 г. неговото архивно и книжовно богатство?

Александър Гребенаров: Институтът е възстановен на 3 май 1990 г. В поставените цели влиза работа за духовно единство на всички българи, за разобличаване на фалшификациите на историческото минало на Македония, за разкриване характера на българското националноосвобо¬дително движение в Македония и др., които показват приемствеността му със създадения през 1923 г. Институт. Не ми се иска в тези празнични дни да си разваляме настроението с детайли от нестихващите опити на учените от Р. Македония да принизяват и „изкривяват” историята, дирейки корените на народа и държавата от Адам и Ева. Независимо от новото време в което живеем, повечето от тях не желаят да сменят партийно-историческия инструментариум за дирене на историческата истина от времето на Сталин, Тито и Димитров. Те не искат, или по-скоро вече не могат, да надскочат своите предходници, което е жалко за колегиалната гилдия и младите хора в нея. Един пък от по-възрастните учени, смятан за съвременен идеолог в Македония, преди време разпространи по медиите гневен антибългарски апел от 10 точки, между които присъстваше искане за закриване на Македонския научен институт. Приумици! 

Фокус: Вие сте автор на единствения труд за Македонския научен институт, отпечатан в България. Беше ли представен в Р Македония, където се намират оригиналните документи и материали за неговата история?

Александър Гребенаров: Книгата не бе представена в Македония, а по организационни причини и у нас, но нейното съдържание стигна до любознателните читатели. Част от отнесената някога документация в Скопие успях да прочета в ДА „Архиви”, донесена на микрофилми. Ако някой в Р. Македония се съмнява каква е историческата истина за миналото на Македония, а в частност и дейността на МНИ, нека надникне в сайта на Националната университетска библиотека в Скопие „Св. Климент Оxридски“ (Дигитална библиотека), за да види „Македонски преглед” от периода 1924–1943 г. Книжките са надлежно сканирани. Инициаторът на тази „акция” заслужава поздравление, но все пак институциите в Македония би трябвало да знаят, че има закон за авторското право, който в Европа се съблюдава. Освен това в библиографските данни за списанието погрешно е записано, че е престанало да излиза…? По съответния ред МНИ може да предостави и на тази библиотека новите си издания, вкл. и годишнини от „Македонски преглед”, за които са абонирани библиотечни центрове от над 50 държави. Те се четат и се цитират по света, защото през изминалите години Институтът натрупа авторитет. Той се превърна в достоен продължител на създадената преди 90 години авторитетна научна организация, която наред със СУ „Св. Кл. Охридски”, БАН и Народната библиотека, се изгради като национално просветно-културно огнище от европейски мащаб. В съвремието Институтът се наложи като важен научен център и обществен коректив по македонския въпрос, с който се съобразяват на Балканите и по света.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017