100 години от Карнегиевата анкета

четвъртък, 3 април 2014 г.

Преди 100 години цивилизованият свят стана свидетел на едно изключително явление, оставило дълбоки следи в историята на балканските и европейските народи. За първи път световната общественост имаше възможност да се запознае с великолепния труд на елитни учени и общественици известен като „Доклад на Международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни”, познат още и като Карнегиевата анкета.

Карнегиевата фондация за международен мир е създадена през 1910 г. от богатия американски индустриалец и филантроп Ендрю Карнеги. Европейското бюро на фондацията, след разговори и размяна на мнения, формира 8 членна комисия, в която по ред причини успяват да работят активно барон Д. Естурнел дьо Констан, френски сенатор, Жюстен Годар, адвокат и дипломат, д-р Самуел Дътън от Колумбийския университет в САЩ, руският историк проф. Павел Мюлюков и английският журналист Хенри Брейлсфорд. От пет членния състав на комисията само проф. Мюлюков и Х. Брейлсфорд са познавачи на балканските проблеми, владеят почти всички балкански и европейски езици, познават нравите, бита и културата на българи, сърби и гърци.

Тези обстоятелства ги улесняват по време на анкетата. Руският учен проф. Мюлюков до Балканските войни 11 пъти е бил на Балканите и специално в Македония. Известен е на българската общественост с 15-те си „Писма от Македония”, публикувани в руската и българската преса и много други обществени прояви в чест на „незаслужено обидения и пренебрегнат български народ, заради едностранното покровителство на Сърбия в ущърб на България“. От своя страна Х. Брайлсфорд като журналист посещава Балканския полуостров и проявява интерес към македонския въпрос. Като член на Балканския комитет той ръководи мисия за оказване помощ на пострадалите по време на въстанието 1903 г. в Битоля, Кичево, Лерин, Костур и редица села. От преки впечатления и конкретни факти написва книгата „Македония: нейните народности и тяхното бъдеще”, в която запознава английската общественост със същността на македонския въпрос.

Въпреки моралния и психологически натиск върху комисията и лично върху Мюлюков и Брайлсфорд, обявени като неприятели на Сърбия и Гърция, екипът успява да събере достатъчно информация от Македония. Посетени са градовете Солун, Сяр, Кавала, Кукуш, много села в Егейската част на Македония. Разпитани са стотици пострадали, приети са лични и колективни жалби срещу насилията и жестокостите на сръбските и гръцките окупационни власти. Тъй като условията за спокойна работа не са подходящи във вече окупираните части на областта Македония, както и в Тракия, членовете на комисията се договарят да продължат в София и след това да довършат работата си в Париж.

От 5 седмичната си обиколка на Балканите и срещите с правителствени представители, свещеници, учители, военни и десетки пострадали Анкетната комисия прави анализи, оценки на ситуацията и изводи, които не са загубили своята актуалност и в днешно време. Комисията счита като главен въпрос спора за историко-географската област Македония. От тази гледна точка е проследено възраждането и националноосвободителните борби за освобождение на тази област. Подчертава се, че славянското население там е от български произход, определя се като българско по език, бит, култура, счита себе си за част от българската нация. България няма нужда да прави пропаганда там. В същото време сръбската инвазия и набези с училища, чети и т.н. се разглежда като нещо изкуствено, внесено отвън. Въпреки всички усилия на гръцките пропагандисти мнозинството от славянското население в Македония се самоопределя като българи и се приобщава към Екзархията. Затова, както се отбелязва в доклада, сръбските и гръцките власти се нахвърлят с невероятна жестокост върху мирното население. Показването на тази картина от насилия фактически напълно опровергава умело насажданата антибългарска пропаганда в Европа и света „за българските жестокости, за българските зверства” и т.н.

        Една от причините за трагическия завършек на Балканските войни е, че коалицията от държави тръгват към военните действия с не съвсем ясни споразумения. Това се отнася преди всичко за отношенията между България и Сърбия, които след продължителни преговори с помощта на руската дипломация сключват договор за спорна и безспорна зони в Македония. Още по-неясни и неопределени са клаузите с Гърция.

Търсейки генезиса на противоречията и крайните жестокости авторите на доклада на няколко места отбелязват, че те се дължат на обстоятелството, че балканските народи са изолирани от Европа за няколко века, докато цивилизацията на Европа постигнала огромен напредък. Тази теза, преценена от по-късна гледна точка, изглежда твърде съмнителна и наивна, защото през 1914 г. в продължение на 4 години светът преживява първата световна катастрофа, а през 1939–1945 г. за втори път съвременният свят видя „огромния цивилизован напредък”.

От сравнителните таблици в доклада за мобилизация, убити и ранени, бежанци, загуба на територии и население се вижда, че България е понесла най-много материални, физически и морални жертви. В края на войната тя отбелязва съвсем незначително териториално разширение и увеличение на населението с около 300 000 души. В същото време Гърция и Сърбия с далеч по-малко жертви увеличават двойно населението и територията си. Ако се вземе предвид, че към пределите на новите граници на България се насочват огромен брой бежанци от Източна Тракия, вследствие обезбългаряването й (около 300 000 души, от които 60 000 избити мъже, жени и деца от редовна турска войска и башибозук), както и бежанци от опустошените села в Егейска Македония от гръцките военни и цивилни власти, преди всичко българска интелигенция, ще се види, че България претърпява първата национална катастрофа. Тази катастрофа остави и до днес дълбоки рани в българската памет и душевност, отрази се на икономическия и политически живот.

Доц. д-р Стоян Германов
През 1913 г. всички данни говорят, че срещу българската нация е извършен ГЕНОЦИД. За първи път в новата европейска история е извършен геноцид срещу един народ с древна история и култура, въпреки че в международен план тогава още няма юридическа квалификация за това страшно явление на ХХ век. 1913 г. е последната възможност за освобождение и обединение на българската нация, пропиляна поради историческите обстоятелства и неадекватните действия и политика на българските управляващи среди и лично цар Фердинанд, които не можаха да разберат и се оказаха неподготвени за предизвикателствата на времето.

Доц. д-р Стоян Германов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017