Разговор за Карнегиевата анкета

четвъртък, 17 април 2014 г.

Един век от излизането на Карнегиевата анкета е добър повод да си припомним причината за създаването на Анкетната комисия, да коментираме приноса на нейните членове, да поговорим за отзвука от обнародването на анкетата, както и за поуките от Балканските войни. В разговора участват проф. дин Трендафил Митев – председател на МНИ и преподавател в Университета за национално и световно стопанство, доц. д-р Стоян Германов – научен секретар на МНИ и доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН и член на Управителния съвет на МНИ.

На този линк https://www.youtube.com/watch?v=VEkFKdYUmu може да проследите разговора, проведен в Македонския научен институт, а по-долу е част от мнението на Анкетната комисия за участието на македонските българи в освободителните борби:

„Известна е ролята на Русия в освобождението на България. Но мал­цина знаят, че освобождението в 1878 г. е било предшествано от вътрешно народно движение. Ние вече споменахме за това, като говорихме за мирната борба на Екзархията против фанариотите. Но в същото време почна и революционно движение, имащо за цел освобождението на България. И тук, както в Сърбия и Гърция в началото на XIX в., балканските войводи, полу-разбойници, полу-революционери, наречени „хайдути”, подпомогнаха това движение. Обаче главните водители, „апостолите” на движението, бяха революционери в модерна смисъл на думата, „интелигентни”, получили понякога образованието си в университетите и училищата в чужбина. „Апостолите” се обявиха против старите черковни приеми за борба, усвоени от чорбаджиите, богаташи из средата на българската колония в Цариград. Народът беше на страната на апостолите и ерата на въстанията започна; турските зверства ги последваха, разкрити на цивилизования свят от Гладстон. Македонските българи ведно с българите от същинска България взеха участие в движението. След Руско-турската война твърде естествено бе идеята за „целокупна България”, чиито граници бяха начертали в Сан-Стефанския договор и обхващаха всичкото българско население в Турско. Сръбските националистични претенции бяха задушени от самите сърби, които като г-на Верковича признаваха за български по силата на традицията всички земи, влизащи в границата на бъдеща България, както граф Игна­тиев си я представляваше. Знае се за съдбата на Сан-Стефанския договор. Българското княжество беше разделено, а Македония остана в турски ръце. Оттам си водят началото всички по-сетнешни борби. „Целокупна България” стана цел и идеал на българската национална политика. Турция в отговор на това фаворизираше меншествата; последва вътрешна борба, служейки си със средства, за които последната война ни е дала страхотни примери. От тогава сигурността в Македония липсва. Всяка от неприя­телските народности: българи, гърци, сърби – даде свои герои и жертви, войводи и четници в народната партизанска война; всяка от тях имаше дълъг списък на свои мъченици. През 1904 г. според сините английски книги числото на политическите убийства в Македония достигна средно число 100 души месечно. Естествено българите като най-силни имаха най-многобройни чети; тяхната борческа организация имаше най-много връзки с местното население…”.

Карнегиевата анкета по войната през 1912 и 1913 г. С., 1915, 212–215. Публ. в: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1878 г., 596–597.

Материалът и филмът са подготвени от доц. д-р Александър Гребенаров

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017