Свети Илия - повелител на небето и летните небесни стихии

сряда, 20 юли 2016 г.

   Според старозаветното писание Илия, потомък на Аароновия род, е светият пророк, който имал дарбата да предсказва. В края на живота му огнена колесница с огнени коне го отнася с вихър на небето. Същият образ ни посреща и на иконите – Св. Илия в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

Народният празник в чест на пророк Илия носи неговото име – Илинден и е винаги на 20 юли. Св. Илия се смята за господар на небето и летните небесни стихии. Той заповядва на гръмотевиците и градушката. Когато светците си поделяли света, нему се паднали „летни гръмотевици, летни трескавици“. Затова го наричат и „Гръмовник“, „Гръмоломник“. В народните поверия Св. Илия препуска по небето със златната си колесница и преследва ламята, която пасе житото по нивите. В Западна България казват, че когато се святка и гърми, Св. Илия се бие с халите и змейовете, които водят градоносните облаци. Светкавиците са огнени стрели, които светецът хвърля по ламята, или пък огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му. Св. Илия носи дъжда, росата и от него зависи плодородието на земята.

Представата за светеца го рисува като силен, властен и сръдлив. Затова Марина Огнена, която според една популярна легенда е негова сестра, никога не казва на брат си в кой ден е празникът му, защото ако знае, би сторил чудеса – ще гърми, ще святка, ще донесе поройни дъждове, градушка.

За българите Илинден е голям летен празник, денят на най-важния светец градушкар. Устройват се селски сборове с курбани, храмови чествания. Най-често илинденската жертва е старият петел. Колят го на къщния праг и гадаят за плодородието, късмета на къщата, женитбата на младите. На общоселските курбани се принася в жертва още бик, вол или овен. Голямата празнична трапеза се слага обикновено на поляната край селото, под вековни дъбови дървета. Свещеникът или възрастен мъж) ще освети курбана и една тогава всеки ще хапне от него. Илинденският курбан се прави с дълбоката вяра, че може да омилостиви светеца, да предпази посевите от гръм и градушка, както и да осигури необходимата им влага. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидчии.

У българите се среща представата за Илинден като повратен момент в годишното време. Например в Гевгелийско наричат този ден „сред лето“, а по Черноморието казват, че „морето се обръща“, т.е. променя се, става бурно и студено.
Култът на Св. Илия наследява черти от характеристиката и върховния древнославянски бог Перун.

На 20 юли 1903 г. на Илинден, в с. Смилево, Македония, Вътрешната македоно-одринска революционна организация обявява началото на Илинденско-Преображенското въстание.

Доц. д-р Маргарита Василева

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017