140 години от рождението на Илия Димушев

неделя, 17 юли 2016 г.

„Българин съм роден, българин ще умра!” – 140 години от рождението на Илия Димушев 

 Илия Димушев е роден на 17 юли 1876 г. в Лерин, в семейството на родолюбиви българи. Баща му, Димитър Търпенов, известен като „Магазинджи Димуш”, е сред най-богатите и влиятелни хора в тази част от Македония. Активен участник е в дългогодишната борба за изграждането и укрепването на Екзархията, спомоществовател е на ВМОРО. Той и неговите синове са смятани от населението за „стожери на българския дух” в този край. С негово съдействие е построено българско училище в Лерин, в неговата къща се е помещавало църковно-училищното настоятелство, провеждали са се тайни събрания и срещи на революционери, укривали са се четници, взимали са се важни решения за Организацията. 

Неговата съпруга – София Търпенова, произхождаща от богато българско семейство, върви като орлица по стъпките на синовете си, известни като „братята Димушеви” и ги спасява от арести и затвори, където попадат непрекъснато заради революционната си дейност. Дарява щедро торбички със злато на западните консули, на духовни и светски лица за построяване на църкви, манастири, болници, училища, сиропиталища, за да могат те да се застъпят за живота на синовете й както пред турските, така и пред гръцките власти. 

Илия Димушев получава началното си образование в Лерин. След това учи в Битолската гимназия, където през 1894 г. попада под влиянието на Гьорче Петров и Пере Тошев. След завръщането си в Лерин от 1897 до 1900 г. е касиер на градското ръководство на ВМОРО. През лятото на 1900 г. от България идва Марко Лерински. Между него и Илия се създава тясна дружба. Двамата работят рамо до рамо за изграждането на комитети по места и за осигуряване на средства за дрехи и муниции. 

За целта Илия редовно посяга на касата на баща си. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Даме Груев възлага на Илия наново да организира Леринско. Старият Димуш, недоволен от поведението на сина си, решава да го ожени, за да „мирне”. По време на сватбата Илия за малко не е убит от нарочно изпратени за целта гръцки четници. Това става повод сватбарите да бъдат арестувани и откарани в Битоля. Осъдени са на 15 години затвор. По-късно, със застъпничеството на западните консули, са освободени. След конгреса в Битоля турската полиция хваща комитетска поща. 

В разкритата шифрована кореспонденция има писма от Ил. Димушев. И отново арест, мъчения, 15 години затвор... Към средата на март 1907 г. е амнистиран заедно с Кирил Лозанчев, Михаил Кафеджията и други участници в „аферата”. През 1908 г. Ил. Димушев се включва в Съюза на българските конституционни клубове. През следващата година е избран за кмет на Лерин, но битолският валия се противопоставя на този избор. Нещо повече, той е отстранен от постовете си на градски съветник и от управлението на Земеделската банка, в което е избран с мнозинство. 

Първоначално симпатизира на „Хюриета”, но като разбира за неговата фалшива същност, започва борба срещу младотурците. След обявяването на Балканската война Димушев участва в отряда на Васил Чекаларов и Иван Попов в похода му към Костурско. Същевременно в Лерин навлизат гръцки войски и се установява нов ред. Когато гръцкият крал Георгиос І посещава града, за да покаже своята вярност към Балканския съюз, издава заповед Илия Димушев да бъде назначен за окръжен управител, но при едно условие: да се провъзгласи за грък, че и без това физиономията му била гръцка. На това Димушев отговаря: „Българин съм роден, българин ще умра!” 

След този момент оставането му в града е невъзможно и той заминава за Солун. През пролетта на 1913 г. Ил. Димушев пристига в Сяр, където организира чета и по време на Междусъюзническата война води сражения с гърците. Заловен и затворен в затвора „Еди куле” в Солун, той е осъден на 101 години затвор. 

Със застъпничеството на западните консули и игуменката на католическата болница, сестра Августина, е освободен от Атинския затвор. След Първата световна война, в която Илия Димушев участва като доброволец, се установява окончателно да живее в България, в Бургас, където се включва в обществения живот. Първоначално е акционер в Бургаските мелници, но впоследствие ликвидира акциите си. Пише статии във в. „Бургаски фар” по наболели политически и стопански въпроси, кандидат е за народен представител. Избран е за почетен председател на Македонското благотворително братство в града, което чества тържествено 30-годишнината от неговата революционна и обществена дейност и му връчва поздравителен адрес. 

 Войводата Илия Димушев Търпенов умира на 23 юли 1934 г. в Бургас. С неговата смърт македонското освободително движение загубва един от своите символи. 

 Из статията на Екатерина МихайловаВ памет на Илия Димушев”. – Македонски преглед, 2014, кн. 3, 92–94.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017