Симеоновден - празникът на есенната сеитба

понеделник, 1 септември 2014 г.

СИМЕОНОВДЕН – ПРАЗНИКЪТ НА ЕСЕННАТА СЕИТБА

     
Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник (1 септември) народът нарича просто Симеоновден, Симеон орачо, Симеон сърп, Нова година. Тези названия отразяват представата за празника като начало на нов годишен цикъл и нова земеделска година. Познато е вярването, че от летен Симеоновден дните започват да се скъсяват, лястовиците и щъркелите отлитат на юг, а змиите и гущерите се прибират в леговищата си. Според традицията на този ден българските селяни започвали есенната оран и сеитба, дори и само ритуално в някои географски райони.

В навечерието на празника свещеникът благославя семето за посев, в което стопаните слагат сурово жито и пепел, запазени от трите кадени вечери (срещу Коледа, Сурваки и Йордановден), вързана с червен конец босилкова китка, цели орехи. Рано сутринта на Симеоновден домакинята обикаля три пъти сеяча, натоварената кола и впрегнатия добитък с жар, посипва пепел около тях и излива котел с „мълчана вода“ пред колата, за да е спорна работата им. У банатските българи при излизане от двора колата минава върху слама, покрита с червена престилка. В някои северозападни български краища стопанката коли пред колата кокошка или червен петел – жертва за св. Симеон. Облечен в чисти дрехи и с бяла риза, сеячът поема към нивата. В колата са приготвените прясна пита, варена кокошка и баница.

Изорал първата бразда, при изгрев слънце сеячът вдига високо питата, благославя за плодородие и разчупва – едно парче хвърля на изток, с второ парче захранва воловете, третото заравя в земята за смока-стопанин на нивата, а четвъртото изяжда сам. Костите на кокошката заравя в първата бразда или после ги хвърля в течаща вода.

Цялата обредност около изнасянето на семето и първия посев се осмисля като начин за осигуряване на бъдещата добра реколта. Същата насоченост имат и редица традиционни норми на поведение през този ден. Например на Симеоновден не се дава нищо в заем, особено жар от огнището, жито,брашно, хляб, пари, за да не се изнесе плодородието от дома, да се „измами“ плода на нивата. Някъде пък оставят портата отворена, за „да иде берекета“. Черен (опушен) съд не се слага на огнището, за да се предпазят житните посеви от „главня“. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не поникнат празни житните класове.

Като празник на прехода от лято към есен и зима, летният Симеоновден е аналогичен на зимния Симеоновден (3 февруари), който бележи преминаването от зима към пролет и лято. И в двата случая денят се тачи от жените, особено от бременните, за да добият здрави деца.

Доц. д-р Маргарита Василева

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017