Как ВМРО и Владо Черноземски покориха Европа

По повод поредната годишнина от Марсилския атентат ви предлагаме няколко интересни материала, свързани с живота и революционния път на Владо Черноземски.

***

Владо Черноземски (Величко Димитров Керин) е роден на 26 октомври 1897, в с. Каменица, дн. квартал на Велинград, Пазарджишко. Служи през Първата световна война в автомобилните части. Постъпва в редовете на ВМРО (1922) и участва в Кюстендилската акция.

Хладнокръвен, смел и волеви по характер, отличен стрелец и роден конспиратор, притежава и необходимата интелигентност за изпълнение на особено важни задачи. По молба на хърватския революционен водач Анте Павелич на 15 юли 1932 г. напуска тайно България и отива в Италия. Там е назначен за „инструктор-терорист”, специалист по „адски машини”, заема длъжността заместник-началник на усташкия лагер в Боргеторо.

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е обявен за издирване заедно с членовете на ЦК на ВМРО. Във вестниците се появя негови снимки, сведения за личността му и обвинения в убийството на Наум Томалевски и „други престъпления”. По това време той се намира в хърватския лагер Янка Пуста в Унгария. На 22 септември 1934 г. потегля заедно с две терористични ядра за Франция под името Петер Келемен. На 9 октомври застрелва в гр. Марсилия югославския крал Александър и загива. Татуировката на лявата му ръка: „1924 г. – ВМРО – Свобода или смърт!” разкрива неговата национална и политическа принадлежност. Самоличността на Черноземски е установена и чрез съвпадането на дактилоскопичните отпечатъци на Петер Келемен и Величко Димитров.

      Тленните останки на атентатора са погребани в запечатан ковчег в гробището „Св. Петър”. Международните усложнения карат българското правителство да изтъкне, че атентаторът е бежанец от Вардарска Македония, където насилието на сръбската власт поражда насилие. Името на Черноземски обикаля света чрез големите телеграфни агенции, които го наричат „най-опасния терорист в Европа”, но той е преди всичко борец за свободата и правата на македонските българи.

   От:   Алманах на българските национални движения след 1878 г. С., 2005, съст. Г. Марков, Ал. Гребенаров, В. Милачков, Л. Стоянов, 372–373.

***