Македонският научен институт чества Деня на народните будители

понеделник, 3 ноември 2014 г.


На 31 октомври 2014 г. в Македонският дом на ул. „Пиротска” 5 членове и симпатизанти на Македонския научен институт почетоха Деня на народните будители. Слово за историята на този тържествен ден, за неговия патрон Св. Иван Рилски Чудотворец и плеядата български будители – книжовници, духовници и революционери, към които дължим почит и уважение като нация, произнесе председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров. Той припомни на присъстващите, че Институтът се нарежда сред трите най-авторитетни центъра в страната в периода между двете световни войни, които имат огромно значение за развитието на българската просвета, култура и наука. И ако днес Българската академия на науките чества с достойнство 145 г. от основаването си, Софийският университет „Св. Климент Охридски” на 1 октомври отбеляза 126 г. от създаването си, то създаденият преди 91 г. МНИ също може да се гордее със своите постижения, както и с авторитета на своите членове.


Слово за животописа на Константин и Димитър Миладинови произнесе д-р Наум Кайчев, гл. ас. в СУ „Св. Климент Охридски”, генерален консул на Р България в Битоля от 2007 до 2010 г. Той обърна внимание на техния епохален сборник „Български народни песни”, издаден през 1861 г. и на приноса на Миладиновци в областта на фолклора, езикознанието и цялостната история на Македония. Кайчев разказа за тяхната борба срещу гръцкото духовенство, опитващо се да задуши и изтръгне първите кълнове на българското просветно дело в Македония. Както е известно, след публикуването на сборника „Български народни песни”, двамата братя са затворени в Цариградската тъмница и умират през януари 1862 г. Припомниха бяха заслугите и на Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, и на други народни будители от Македония, които до края на дните си отстояват и работят за напредъка на българщината в Македония.

Доц. д-р Георги Николов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, се спря на живота и делото на учениците на Кирил и Методий, които пристигат в пределите на българската държава благодарение на далновидността на княз Борис I. Идеята на мъдрия държавник – да създаде книжовни школи в Преслав и Охрид, в които да се обучават на старобългарски език хиляди свещеници, успява чрез неуморна работа на Наум и Климент. Тяхната просветителска роля за усвояването на българското четмо и писмо е важна предпоставка за културния разцвет на държавата и при следващия владетел – цар Симеон I. Неговото управление не случайно е известно като Златен век на българската култура. Доц. Николов се спря и на разпространяваните днес научни тези в Скопие. Местните учени преиначават историческите факти със смехотворни твърдения за цялостната дейност на Климент Охридски и Наум Преславски в днешните предели на Р Македония.

Проф. д.ик.и. Нина Дюлгерова, преподавател Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, приветства участниците в тържеството. Тя отправи призив към научните работници и преподаватели, че наред с знанията за историята, езика и литературата, които умело разпространяват в научни и университетски центрове, всички да се обърнем „с лице” към новите проблеми на нацията. В тази насока МНИ също може да бъде полезен за обществото. Той има традиции и интелектуален потенциал, който чрез съвременни форми на въздействие може по-успешно да работи за популяризиране на българската наука и култура.

Ал. Гребенаров благодари на изказалите се членове на Македонския научен институт и отправи призив този хубав български празник – Деня на народните будители да стане традиционен за организацията. Покани присъстващите да разгледат изложбата, посветена на братя Миладинови, както и да се възползват от възможността да си закупят от изданията на Института, някои от които вече са библиографска рядкост. В заключение пожелава на всички да не забравят нашите прекрасни будители, благодарение на които ни има като народ и родина.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017