150 години от рождението на Любомир Милетич

Не са много българските учени-енциклопедисти със световна слава като академик Любомир Милетич, които три века оставят диря в различни научни направления от хуманитаристиката. Внушителна библиография на видния български учен затруднява биографите му да подреждат неговите научни занимания след езикознанието – област, в която е безспорен ерудит. Разностранната му дейност покрива области от история на славянската филология, литературната история, българската история, етнографията, история на изкуството, палеографията. Затова не само тематичният, но и хронологическият обхват на неговите изследвания е трудно уловим – простира се от далечното минало и често е с поглед към бъдещето. За много от неговите прояви от живота и делото му ще стане дума в предстоящата юбилейна научна сесия, организирана от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките на 4 декември 2013 г. по повод 150 години от неговото рождение. Докладите и съобщенията в негова памет ще бъдат обнародвани и ще станат достояние на по-широка читателска аудитория.

      За палитрата на неговите възможности, оценени от колеги и общественици в страната и в чужбина, говорят данните от своеобразно му CV, които са впечатляващи:

     Роденият на 1 януари 1863 г. в Щип (тогава в границите на Османската империя) Любомир Милетич завършва класическа гимназия в Загреб и славянска филология в Пра­га (1885); защитава докторат по философия и славянска филология в Загреб (1888). След завършване на образованието си участва в основаването на Софийския университет (1888); избран е за професор, ръководител на катедра по славянска филология (1892–1934), декан на Историко-филологическия факултет (1903–1904), рек­тор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1900–1901, 1921–1922), действителен член (1898), под­председател (1911–1925) и председа­тел (1928–1937) на БАН. Милетич е един от най-титулуваните български учени в чужбина – почетен доктор (honoris cauza) по славянска филология на Харковския университет, дописен член на Академиите в Русия (Санкт Пе­тербург), Полша (Краков), Чехословакия (Прага), Югославия (Загреб), на етнографски дружества в Унгария (Будапеща) и Чехословакия (Прага), на Руския археологически институт в Цариград, почетен член на Институ­та за Източна Европа в Италия (Рим). Отпечатва огромен брой изследвания по езиковедски, етноложки и литературни проблеми, публикува политико-обществени статии по злободневни проблеми.

     Роден в историко-географската област Македония, и с потомствени корени от Одринско, до края на живота си (София, 1 юни 1937 г.) Милетич остава съпричастен към борбите на българите за освобождение на Македония и Тракия – членува във Върховния македоно-одрински комитет, участва в благотворителни инициативи за подпомагане на бежанците, навлизащи в България, осъществява мисии в Западна Европа, търсещи подкрепа от влиятелни лица в чужбина и международни форуми, обнародва трудове за съдбата на българите в Македония и Тракия, един от инициаторите е за учредяване на Македонския научен институт през 1923 г. и поема издателската му дейност, вкл. сп. „Македонски пре­глед“, което да излиза до днес.

     Изминалите 150 години от рождението на Л. Милетич са достоен повод да си припомним неговите заслуги като учен, преподавател, общественик и националноосвободителен деец. Те не трябва и не биват да бъдат забравяни, така както до последния си дъх именитият учен не забрави България!

Доц. д-р Александър Гребенаров