П. Завоев - Град Щип. Минало и просвета до революционните борби

вторник, 15 декември 2015 г.

сп. Македонски преглед, год. III, 1927, № 3.
 Петър Завоев, Град Щип. Минало и просвета до революционните борби..., 3666.

   От 35 години насам, от като почнаха борбите за извоюване македонската свобода и независимост, гр. Щип получи голяма популярност, защото тук се създадоха едни от най-славните македонски борци, що до един изгинаха в борба с народните врагове и потисници. 

 Славата на Щип порасна твърде много през последните няколко години, когато поради героичните подвизи на някои негови синове за него почна да се приказва и вън от пределите на Македония. 

 (1. Местоположение и развитие) 

 Преди да проследя миналото на гр. Щип, нека кажа нещо за неговото местоположение и развитие. Щип е разположен в една котловина в западната част на старата област Пеония и в западните поли на Плачковица. 

 Тая котловина е заобиколена от всякъде с хълмове. По-главните от тях са: Хисар, Пребег, Кумлак, Мерата, Скокот, Вардище и др. Хълмовете, може да се рече, лежат над самите покриви на града. Една пакостна суходолина, позната с името Отиня, пресича от изток към запад града и го дели на две части, турска и българска. Вън от тия хълмове, градът е обиколен с плодородни и обширни полета, каквито са Овче поле, Ежово, Новоселското поле и Сушевското поле. 

 В тях виреят лозата, афион, памук, сусам, миндал и нахут. А Овче поле, това е житницата на Североизточна Македония. To ражда изобилно, въпреки непоносимия летен пек и продължителната суша, най-хубавата "Червенка" и едрата "Осатка". По неговата естествено солена почва шетат нечетни стада и се развъждат едри биволи. 

 Ако това поле се обработваше рационално, т. е. по новите методи на земеделието, стократно би възнаградило труда на земеделците. Край града тече р. Брегалница, която тук се провира през едни теснини и често пъти богато наторява плодородните градини край нея. 

 Оттук надолу тя мие също плодородни места и към с. Уланци, като ляв приток, се влива в р. Вардар...

Целият материал четете по-долу:




Любезно предоставено от "Книги за Македония"

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017