Преселници от Македония в Чепинско

четвъртък, 10 декември 2015 г.

сп. Македонски преглед, год. VIII, 1933, № 3. Д. Ив. Ников, Преселници от Македония в Чепинското корито .., 37—48


   Безспорно, един от най-красивите кътове у нас е и Чепинското краище. Няма пътник, който, да е минал оттам, и да не се е възхитил от неговата хубост и да не е запазил дълбоки спомени за него. И нека се забележи, че Чепинското краище с своя отличен климат, богати гори и термални води отдавна е привличало погледите на много видни люде. Достатъчно е да споменем само, че намереният римски каптаж на старата каменска баня ни свидетелствува, че и римляни са търсили прохладата и термалните води на Чепино и са ги считали за отлично летовище. 

 През турското робство Чепино, бидейки мъчнодостъпно, не е имало щастието да бъде посетено от пътешественици, които са минавали през Българско и са ни оставили ценни сведения от това време за нашите земи. To е оставало твърде уединено та потурченото тук българско население е могло да загуби своето национално съзнание и да стане най-фанатичен привърженик на турцизма и жесток враг на своите сънародници християни, които най-страшно си изпатиха от помашкия фанатизъм и безумие в Баташкото клане. Само един единствен пътешественик през първата половина на 19 век (1836 год.) Викеснел, може би само по една случайност, е минал през Чепино та ни дава малки сведения за него в своето съчинение „Voyage dans la Turquie d'Europe", т. II. стр. 103 и 204, Paris 1868 год. 

 Преди Викеснела обаче кратки сведения за Чепино намираме у поп Константиновото описание на Пловдивската епархия от 1819 год., a двадесет години след Викеснела и татарпазарджичанинът Стефан Захариев в много ценната му книга „Описание на Татар-Пазарджишката кааза", Виена 1870 год. стр. 27—29 и 66—69 ни даде доста много сведения за Чепино, особено с публикувания тук за пръв път поп Методиев разказ за потурчването на чепинските българи (67), който остава до днес най-важен източник за историята на тази трагедия, [1] попълнен от част и от Голямо-Беловската хроника[2]. От тези хроники се вижда, че потурчването е станало към 1657 год. през времето на султан Мохамед IV и великия везир Мохамед Кюпрюли (1656—1661). 

  През това време турците са воювали с венецианците, та е станало нужда сам султанът да мине през Чепино за Разлога и оттам за Солун. От освобождението насам през Чепинското краище минаха с научна цел мнозина наши учени па дори и чужди от разни клонове на науката. Някои от тях отчасти го засегнаха в трудовете си, a други написаха специални съчинения за него. Професор Л. Милетич написа в Периодическо списание кн. XVI, 1905 год. стр. 193—221, студия върху езика на чепинските помаци — „Фонетични особености на помашките говори в Чепино". В тази студия биде изтъкнато, че помашките говори в Чепино се отличават с много характерни, неизвестни до тогава особености. Скоро излезе книгата на Ив. Батаклиев под заглавие „Чепино (Специално географски проучвания", печ. в Годишник на Соф. унив. кн. XXVI, 1 София, 1930 год.). Авторът подробно е посочил съчиненията, от които се е ползувал и които отчасти или изцяло засягат Чепинското краище. Това е последен научен труд върху Чепинското краище. Въпреки че Ив. Батаклиев е засегнал много въпроси от историко-археоложка гледна точка (да се има предвид, че той е правил специално географски проучвания), все пак Чепино чака още изследователи. Моята задача тук е съвсем кратка и ограничена. Аз си зададох за цел да проследя, кога и какви преселници са навлизали в Чепинското краище от Македония...

Целият материал четете по-долу:


Любезно предоставено от "Книги за Македония"

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017