50 години от смъртта на Симеон Радев

сряда, 15 февруари 2017 г.

„…от нас щяха да искат в Букурещ [през 1913 г.] нови болезнени жертви. Какво щеше да ни остане от Македония?

Симеон Радев 

  Известният български дипломат, публицист, писател и общественик Симеон Радев е роден в Ресен, Македония, на 7/19 януари 1879 г. Първоначално учи в Ресен, Охрид и Битоля, по-късно завършва лицея „Галата сарай” в Цариград и право в Женева (1902). Участник в македоно-одринското освободително движение. След завръщането си в България редактира и списва вестниците „Вечерна поща”, „Воля”, сп. „Художник”. 

 Пише множество статии по Македонския въпрос, вкл. за политиката на великите сили, отразява факти и събития за българския характер на Македония. След Хуриета (1908) е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През 1910–1911 излизат фундаменталните му трудове „Строители на съвременна България”, които се преиздават до днес. При обявяване на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Участва в боевете срещу армията на Османската империя в Източна Тракия, а по време на Междусъюзническата война – срещу сърбите в Осоговската планина. След сключване на мирния договор започва дипломатическа кариера в Букурещ, Берн. 

 През октомври 1918 г. участва в българската делегация начело с Андрей Ляпчев за сключване на Солунското примирие. Сред учредителите е на Македонския научен институт. През 1927–1928 г. публикува в три части „Македония и Българското възраждане в ХІХ в.”, включени в поредицата „Македонска библиотека” на МНИ. След Първата световна война е дипломат в Хага и Анкара, където подписва Ангорския договор. По късно е посланик във Вашингтон, Лондон и Брюксел. 

 След 9 септември 1944 г. получава забрана да се занимава с обществена и политическа дейност. Умира на 15 февруари 1967 г. в София.

 С. Радев отразява в спомените си тягостните настроения сред българските делегати в навечерието на конференцията в Букурещ, проведена от 17 до 28 юли 1913 г., част от които представяме тук:

 „Мисията, която ни възлагаше българското правителство беше тежка, трагична. Добруджа предварително отстъпена, всичко оттатък Вардара вече загубено, от нас щяха да искат в Букурещ нови болезнени жертви. Какво щеше да ни остане от Македония? Кое щяхме да запазим от Егейския бряг? Бъдещето стоеше пред нас като тъма, пълна с незнайни угрози. От победителите можеше да очакваме само жажди за грабителство и мъст. От тия, които се канеха да ни помогнат, не чувахме решителна дума. Никакви големи илюзии не бяха ни позволени. Тръгвайки от София, ние знаехме, че отиваме на една Голгота!”.

 Публ. в: Радев, С. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. С., 1992, 13–14.


Доц. д-р Александър Гребенаров

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017