Освобождението на България - 3 март 1878 г.

сряда, 2 март 2016 г.

Карта на Санстефанска България
Източник: bulgarianhistory.org
   Русия обявява война на Османската империя на 24 април 1877 г., възползвайки се от сложната международна ситуация след провала на Цариградската конференция. Военните действия се съсредоточават на Балканския и Кавказкия бойни театри. 

 И докато настъплението в Кавказ среща някои трудности, на Балканите руската армия успява да нанесе някои поражения на османските сили и до края на 1877 г. да ги изолира в укрепения четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен и в крепостта Плевен. Защитата на Шипченския проход през август 1877 г. и падането на Плевенската крепост през декември 1877 г. на Балканите, както и завземането на Карс в Кавказ предопределят изхода на войната в полза на руското оръжие.

 На 31 януари 1878 г. в Одрин се подписва примирие между Османската империя и Русия, а на 3 март 1878 г. – Санстефанският прелиминарен мирен договор. Според неговите клаузи България става автономно княжество, а Сърбия, Черна Гора и Румъния получават независимост. Предвижда се автономно управление на Босна и Херцеговина и цялостна програма за реформи в балканските владения на Османската империя. За България договорът е с изключително важно значение. 

 До голяма степен териториалните му клаузи припокриват обхвата на българското етническо землище. Независимо от факта, че Санстефанският проект е обречен на неодобрението и противодействието на големите международни фактори, в съзнанието на българския народ остава стремежа към осъществяването му. С подписването на този предварителен мирен договор българският национален идел за кратък момент придобива реални измерения. Българите в Мизия, Тракия и Македония получават държава, в която всички да заживеят заедно. Санстефанският договор бележи сериозно разместване на стратегическата обстановка на Балканите. Русия печели позиции при устието на Дунав, чрез вземането на Южна Бесарабия, която е удобен фортпост на подстъпите към Балканите. 

Румъния от своя страна получава като компенсация Северна Добруджа. В същото време на това териториално разширение се гледа като своеобразен стратегически клин между „голямата” и „малката Русия”, както мислят по това време в европейските столици. Тази румънска придобивка, въпреки че не е оправдано нито географски, нито исторически, нито демографски, се подкрепя от Великите сили тъй като Румъния е смятана като буфер за славянското присъствие и руското проникване на Балканите. Черна Гора получава значителни териториални придобивки – Подгорица, Улцин, Никшич и Шкодра, което стабилизира позициите на един от най-верните руски сателити в Западните Балкани по това време. 

 Сърбия бърза да се разшири в югоизточна посока и въпреки, че не успява да постигне своята цел максимум (да завладее териториите до Цариброд и Трън) все пак задържа Ниш, Пирот, навлиза в Поморавието, което й подсигурява стратегически подстъп към София и към Македония. Лондон и Виена реагират остро на геополитическите и териториалните промени и настояват за ревизия. Създаването на етнически обединена българска държава, която включва в своята територия областите с преобладаващо българско население в Македония, Мизия, Тракия, се възприема от Австро-Унгария като грубо нарушение на предварителните споразумения с Русия. Налагането на руска хегемония чрез новоосвободена България към зоната на Проливите се отхвърля и от Великобритания. 

 В същото време Франция е изолирана и се старае да не се ангажира с опасни външнополитически инициативи, Италия е твърде слаба и няма нужната външнополитическа тежест в „Европейския концерт”, а Германия се стреми да запази крехкото равновесие, в баланса на силите. Изтощената от двубоя с Османската империя Русия рискува нов военен сблъсък с държавите съперници и това принуждава нейната дипломация да се съобрази с поетите от по-рано ангажименти. За да предотврати изостряне на противоречията и провал на постигнатото до този етап, Русия е принудена да отстъпва и на 18 май 1878 г. подписва тайно споразумение с Великобритания за ревизия на Санстефанския договор.
 Изправен пред враждебността на „Европейския концерт”, С. Петербург е заставен да приеме решенията на последвалия Берлински конгрес, които в перспектива довеждат до редица конфликти и остри кризи. Българските надежди са жестоко попарени от решенията на Берлинския договор от юли 1878 г. Във всички територии, населени с компактно българско население, незабавно започват акции в подкрепа на Санстефанския договор. Съставят се петиции, изпращат се депутации до столиците на големите европейски държави. Но усилията да се доведе докрай едно справедливо решение се увенчават с неуспех, когато се сблъскват с хладните интереси на европейските империи. Решенията на Берлинския конгрес са особено съкрушителни за българите в Македония и Одринско, които само за кратко успяват да се докоснат до националния идеал. 

Въпреки покрусата от несправедливия диктат, те намират нови сили да се борят за правата си, в резултат на което се ражда една от най-добре организираните революционни организации в света, която отстоява правото на върнатите под гнета на султана да живеят свободно като достойни хора. 

 Д-р Кирил Алексиев 

 Молба от представители на българската църква, изпратена от Цариград до Николай Николаевич, за незабавно навлизане на руските освободителни войски в Македония

 [Цариград], 7 април 1878 г. 

 Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угнетявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки да бъде признателен на Русия и на нейния помазаник великия освободител на българите и да се моли искрено за дълголетието и благоденствието на Негово императорско величество и на Неговия августейши дом. Македонските българи, лишавайки се от непосредствената защита на своите освободители, се виждат, за крайно тяхно съжаление, в невъзможност да изразят подобно на своите събратя формално в общи подписи своето чувство на благодарност към своите освободители, които с цялата си преданост очакват в родината си, люлката на славянския език и на разпространението на християнската религия между стомилионните славянски племена, но която люлка и сега още не може да се успокои от непоносимия гнет на своите тирани и изявленията против нея на единоверните й съседи. 

 При това се осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в по-голямата си част от гръцки архиереи, понастоящем се стараят насилствено да събират подписи и доказват, че жителите на Македония, влизащи по Санстефанския договор в състава на Българското княжество, се състоят предимно от гърци и, изглежда, не желаят да влязат в състава на едно княжество. Обаче неоснователността на такова твърдение бе вече доказано, както с многото исторически факти, така и с направената статистика по време на Константинополската конференция.

 При това, както се знае, ние, македонското народонаселение, твърдим с положителност, че гръцкото население в тази част на Македония в етнографско отношение съставлява съвсем малка част, без да се включва впрочем в това число мюсюлманското народонаселение. За това протестираме срещу всякакво неоснователно твърдение от тоя род, като основателността на този протест може да бъде напълно доказана на Европа само с едно общо разследване на място от европейска комисия. Ваше императорско височество! Бидейки уверени във Вашите человеколюбиви стремежи, осмеляваме се да изразим желанието и най-покорната молба на македонския български народ за незабавното заемане на Македония от руските победоносни войски и с това да се постави край на вековните страдания на тази провинция. 

 Представител на Охридската епархия: Наум Спространов 
 Представител на Костурската епархия: Димитър Попов 
 Представител на Мъгленската епархия: Димитрий Попов
 Представител на Драмско-Сярската епархия: архимандрит Теодосий 
 Представител на Дебърската епархия: Козма архимандрит Пречистянский 

 Източник: Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. III, М., 1967, 79–80. 

 Оригиналът е на български език. По: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, 335–336.

1 коментара:

  1. Тази статия е много интересн и ще трябва да бъде четена отъ онези които се интересуватъ отъ нашето българско минало!Г.М.

    ОтговорИзтриване

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017