Данаил Крапчев

събота, 5 март 2016 г.

Данаил Василев Крапчев 

(15 декeмври, Прилеп – 1944, Горна Джумая) 

 Публицист, редактор, общественик. Завършва класическата гимназия в Битоля и Солунската българска мъжка гимназия, следва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1906). Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Съюза на българските конституционни клубове. Сътрудник на сп. „Македоно-одрински преглед” (1906), в. „Военни известия”, в. „Добруджа”, в. „Пряпорец“, редактор на вестниците „Илинден” (1907–1908), „Отечество“ (1908–1910), „Родина“ (1910–1911), „Вардар“ (1911–1912), „Българин“ (1912–1913). Директор и редактор на в. „Зора” (1919–1944). Главен акционер в АД „Български печат“, член на Дружеството на столичните журналисти. Един от учредители на Македонския научен институт и член на първия му Управителен съвет, избран през 1923 г. 

 „От Македония България никога няма да се откаже; рано или късно, по един или друг начин тя ще стане неразделна част от нашата държава. За нея са дадени огромни жертви; ако трябват нови ще се дадат такива, когато това бъде възможно и целесъобразно.“ 

Д. Крапчев. Изминат път 1906–1936. С., 1936, с. 72. 

 „...Всичко, писано от тебе, показва единството на мисълта и се слива с определен мироглед. Освен на твоето здраво съждение и на историческата ти култура, която ти позволява да поставяш всяко историческо явление в неговата рамка и всеки човек в неговата категория, твоят мироглед, тъй ясно очертан, се дължи на това, че си българин от Македония. Хората от нашето поколение, родени и възпитани в Македония през време на големите борби за народност, свобода, са синове и внуци на хора, които преди нас бяха водили старите борби /ако не за свобода, то за народност/, ние сме, въпреки възрастта си, от епохата на Възраждането. Ние я продължаваме. Тя ни дава една мисия за изпълнение. Чрез „Зора“ ти служиш на тая мисия, както никой друг. Ти си, поради това, единственият българин, чието място бих желал да имам.“ 

Из „Писмо на Симеон Радев до Данаил Крапчев“.

 Подбрана библиография: 

Изминат път. Т.1. 1906–1936 , Т. 2. 1906–1940, Т. 3. 1906–1941. С., 1936–1941. 
Организацията и националните течения в Македония и Одринско. С., 1905, 25–32. 
Македония, болшевиките и България. – Зора, 1924, бр. 1563. 
Защо падна Т. Александров. – Зора, 1924, бр. 1576.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019