Диаманди Николов

Диаманди Николов Тръпчев 

(9 август 1867, Щип – 15 януари 1942, София) 

Военен деец, общественик. Завършва с 14-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище. Участва в Балканската война с 10-ти конен полк, през Междусъюзническата война командва 2-ри ескадрон от 2-ри конен полк. По време на Първата световна война е команндир на дивизия от 1-ви конен полк (1915–1916), помощник-командир на 2-ри конен полк (1916–1918) и командир на 11-ти конен полк (1918–1919). Достига до военното звание полковник (1918), награждаван е с ордените за бойни заслуги „За храброст“ IV степен (1917) и „Св. Александър“ IV степен 1918). 

Активен деец в ръководството на Щипското благотворително братство. От лятото на 1927 г. участва в основаването на Великобългарския съюз „Отец Паисий“. Един от инициаторите и учредителите на Македонския научен институт, касиер на Изпълнителния му съвет, избран през 1923 г.  

„Ако тогавашното българско правителство беше по-далновидно и имаше по-присърце националните идеали, а особено ако то действаше по един добре обмислен общобългарски план, то нямаше да се отдели от автономния принцип на Македония, за който тамошното българско население даде толкова скъпи жертви в близкото минало.“ 

Из „Изложение от секретаря на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ – Д. Николов, полковник о.з. до Председателя на същия съюз – Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Г. Г. Стефан“ от 4 октомври 1931 г.