(1936–2016)
Напусна ни един прекрасен и незабравим глас, притежание на човек с голямо сърце.
Родена в костурското село Шестеово, в Беломорска
Македония (днес в Северна Гърция), народната певица от невръстните си
години има нелеката съдба на прокудена от родния си край „с дълбоко
прерязан корен“. Потомка на участник в Илинденско-Преображенското
въстание през 1903 г., какъвто е дядото по майчина линия, нейната биография
още от детството й е белязана от страдалчество и болезнени изпитания, но тя
остава с жива памет и здрава родова връзка със своя незабравим Костурски край.
Гордостта й, че е българка и че пее песните на българите от Македония
съпътства постоянно нейната забележителната кариера на любим изпълнител.
Тя често казва: „Родината е майка, а майката не се забравя“ и вдъхва нов живот
на многобройни песни, издирени и обнародвани от братя Миладинови, Кузман
Шапкарев и други наши книжовници и възрожденци. Огромни са нейните
заслуги за представянето на достоянията и богатството на песенното
творчество на македонските българи.
С родния край в сърцето, за нея песента е
сила, връзка с корените, памет за отдавна минали събития. Тя събира своите
песни сълзи десетилетия, докосвайки дълбините на времето, за да ги остави
живи, както са завещани от предците ни и родени от тяхната душа. Струящи от
голямото й сърце, нейните песни и изпълнения носят обичта и болката, мъката
и надеждата на българите от този край. Всичките си песни тя изпява с голяма
любов и с откровението: „Звучат ми като стон и ехо от моята Македония“.
Безбройни са участията на Любка в събори, фестивали, фолклорни
празници и концерти, сред които националните събори „Копривщица“, „Пирин
пее“, „Рожен пее“ и др. Нейното ярко присъствие освежава и краси и научни
форуми, посветени на историята на националноосвободителните борби, където
тя споделя и своите изстрадани истини за участта на преживелите бежанска
неволя.
„Цялата ми дейност е насочена към събуждане на чувството на
привързаност към българската духовност и подпомагане на всички млади хора,
които обичат българската песен, традиционните ценности, човещината,
топлината и любовта към семейството“ – казва тя и го прави със неотклонния
стремеж да бъдем силни и подчертава: „Нуждаем се от самоуважение, защото
така и другите ще ни уважават”. Упование в нейната сурова житейска орис са
и думите й: „Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл
случайно на този свят“.
Дълбок поклон пред нейната светла памет и
родолюбиво и завладяващо дело!
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
Поклонението ще се състои на 20 март от 12.30 ч. в църквата „Света София“
0 коментара:
Публикуване на коментар