Любка Рондова (1936-2016)

събота, 19 март 2016 г.

ЛЮБКА РОНДОВА 
 (1936–2016) 

   Напусна ни един прекрасен и незабравим глас, притежание на човек с голямо сърце. Родена в костурското село Шестеово, в Беломорска Македония (днес в Северна Гърция), народната певица от невръстните си години има нелеката съдба на прокудена от родния си край „с дълбоко прерязан корен“. Потомка на участник в Илинденско-­Преображенското въстание през 1903 г., какъвто е дядото по майчина линия, нейната биография още от детството й е белязана от страдалчество и болезнени изпитания, но тя остава с жива памет и здрава родова връзка със своя незабравим Костурски край.


 Гордостта й, че е българка и че пее песните на българите от Македония съпътства постоянно нейната забележителната кариера на любим изпълнител. Тя често казва: „Родината е майка, а майката не се забравя“ и вдъхва нов живот на многобройни песни, издирени и обнародвани от братя Миладинови, Кузман Шапкарев и други наши книжовници и възрожденци. Огромни са нейните заслуги за представянето на достоянията и богатството на песенното творчество на македонските българи.


С родния край в сърцето, за нея песента е сила, връзка с корените, памет за отдавна минали събития. Тя събира своите песни ­сълзи десетилетия, докосвайки дълбините на времето, за да ги остави живи, както са завещани от предците ни и родени от тяхната душа. Струящи от голямото й сърце, нейните песни и изпълнения носят обичта и болката, мъката и надеждата на българите от този край. Всичките си песни тя изпява с голяма любов и с откровението: „Звучат ми като стон и ехо от моята Македония“.


  Безбройни са участията на Любка в събори, фестивали, фолклорни празници и концерти, сред които националните събори „Копривщица“, „Пирин пее“, „Рожен пее“ и др. Нейното ярко присъствие освежава и краси и научни форуми, посветени на историята на националноосвободителните борби, където тя споделя и своите изстрадани истини за участта на преживелите бежанска неволя. 

„Цялата ми дейност е насочена към събуждане на чувството на привързаност към българската духовност и подпомагане на всички млади хора, които обичат българската песен, традиционните ценности, човещината, топлината и любовта към семейството“ – казва тя и го прави със неотклонния стремеж да бъдем силни и подчертава: „Нуждаем се от самоуважение, защото така и другите ще ни уважават”. Упование в нейната сурова житейска орис са и думите й: „Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят“. 

 Дълбок поклон пред нейната светла памет и родолюбиво и завладяващо дело! 

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

 Поклонението ще се състои на 20 март от 12.30 ч. в църквата „Света София“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017