Анастас Лозанчев - революционерът-фотограф

събота, 9 април 2016 г.

   Роденият на 8 април 1870 г. в Битоля Анастас Лозанчев подобно на много други дейци завършва прочутата Солунска гимназия. В един клас е с бъдещия идеолог на ВМОРО Христо Матов, а също и с Александър Чакъров. След завършването на гимназиалното си образование си през 1885 г., изучава фотография в София, след което се завръща в родния си край. Работи като екзархийски учител в битолските села Смилево и Могила, по-късно като фотограф в Битоля – професия, която ще му ще му служи като прикритие на революционерството през следващите години.

 След учредяването на ВМОРО на 23 октомври 1893 г. работи за Делото с Даме Груев, с когото се познават от детинство. Сближава се и с Пере Тошев. Общата им дейност по организиране на Битолски окръг дава своите отражения скоро, превръщайки района във важен организационен център. При посещението си тук Дамян Груев заварва сформирана и действаща организационна мрежа, в основата на която стоят Пере Тошев и Анастас Лозанчев. В последствие в редиците се включва и Гьорче Петров, с когото издават хектографическия вестник „На оръжие”. 

 Освен А. Лозанчев, в състава на Битолския окръжен комитет на ВМОРО са Георги Попхристов и Георги Пешев, а през 1901 г. е избран и Георги Сугарев. След избухналата Йосифова афера от февруари 1902 г. в Битолския окръг са разкрити каналите за пренос на оръжие и тайната поща. Заедно с Г. Попхристов и Г. Пешев са арестувани много нелегални членове на ВМОРО, което нанася силен удар върху дейността й. Не след дълго е арестуван и Анастас Лозанчев. Откаран е в затвора в Битоля, където остава до края на 1902 г. След освобождението му Лозанчев отново е в първите редици на движението. Делегат е на Солунския конгрес, свикан на 2–4 януари 1903 г. В отсъствието на Г. Делчев, Д. Груев, Хр. Матов, Хр. Татарчев, П. Тошев и Я. Сандански – фактическото ядро на ВМОРО, е взето решение за въстание в Македония и Одринско. Аргументите, изложени от Иван Гарванов, председателстващ конгреса, и Анастас Лозанчев, „представител на най-важния с оглед на обсъждания въпрос за въстание – окръг”, убеждават делегатите да гласуват за избухване на въстание. 

 В своите спомени Лозанчев акцентира подробно върху причините за този избор. Акцията на ВМОК, както и проблемите с оръжието, заплахите за преждевременно повдигане на населението в Костурско, както и непрекъснатите сражения на четите с аскера са важни фактори, които според него, наклонили везните към обявения курс за въоръжено въстание. 

 Решението на Солунския конгрес е потвърдено на Смилевския конгрес (2–7 май 1903 г.), който определя датата на въстанието в Македония. Организационният форум избира за членове на Главния щаб Анастас Лозанчев заедно с Дамян Груев и Борис Сарафов. По време на въстанието той води сражения в Битоля и Демир Хисар. След потушаването му се завръща в България. Отново е в Македония след Младотурския преврат (1908), но престоят му завършва с края на Междусъюзническата война (1913), когато се преселва в София. Между двете световни войни А. Лозанчев е сред дейците, които участват в организационния живот на македонските бежанци, макар и не в първите редици. След навлизането на българските войски през пролетта на 1941 г. в Македония пристига в родната Битоля, все така обичан и тачен като смел илинденски герой от събратя и роднини, които повече от две десетилетия са подложени на репресии, заради българското си име. 

 След освобождението на голяма част от областта се изпълва мечтата му да види Битоля, Прилеп, Ресен, Охрид, Струга, Щип, Струмица…, свободни! За съжаление всеобщата радост е кратковременна. Новият режим, установен във Вардарска Македония от властите в Белград и Скопие през септември 1944 г., не е по-добър от този на Кралска Югославия и А. Лозанчев е принуден да се завърне в София, където умира 8 ноември 1945 г. През юли 1947 г., заедно с етнографски експонати, пълни течения на сп. „Македонски преглед”, уникални книги и материали от библиотеката и архива на ликвидирания от властите Македонски научен институт, към Скопие се отправят ценни ръкописи, между които са и спомените на Анастас Лозанчев. 

 Николета Войнова

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017