Неизвестно писмо на Тома Давидов за Македония

Тома Давидов

„..Ний ще се водим от началото: трудът и постоянството всичко побеждават” – из писмото на Тома Давидов до Владислав Ковачев 

 Следва разчетеният текст и факсимиле от писмото. Материалът е подготвен от Николета Войнова.

 “Ковачев бе, Братското ти писъмце получих и разбрах всичко. Пишеш ми за отказванието да вляза в бъдещия Макед. Комитет. А бе, брате как да ти кажа, кой от нас би се отказал от светото дело, па и да се откаже никой няма да повярва, че се чувствах засега малко телесно разтроен. А колкото до гдето ми пишеш, че моето излизание в оставка е необходимо, то в такъв случай, разбира се, няма как освен да приема и трябва вече да ти е известено, че аз веднага на телеграфическата покана от теб и другарите преди още да получа писмото ти отговорих телеграфически за моето съгласие. 

  Пишеш ми още, че съм грешал като съм се съмнявал в успеха на делото; аз мисля, че всякой ще се съмни при днешното положение на работите у нас, а още повече при тъй дискредитираното от разни личности македонско дело и днешната безпарична криза. И вследствие на горните причини много малка е възможността за събирането на необходимите 150–200 х. лева. 

 Днес много малко са тези личности, които си развързват кесията и жертвуват нещо за делото. Нали живеят в провинцията, нали виждате я защо да си правим илюзии. А колкото до груби средства, то аз съм си те на тия маниячества, както ги нарича Гьорче. А без средства нищо не става. Още в миналите времена за изпращането на „Х. Димитровата чета” е била обрана румънската поща в Гюргево, а за „Ботевата” са били откраднати по един изкуствен начин с хиляди оки лой от Враца и продадени в Румъния. Па и по нашето „Съединение” сума пари се глътнаха, както и крадените купони на Паница. Ами като се смятат ежемесечните нужди на Комитета 2–3 хиляди лева, ами и пр. пр. 

  А Комитетът без пари е като генерал без войска. Но нека аз бъда крив в съждението си, като че съм взимал участие във вашите заседания. А засега не остава друго, освен пълна надежда в предприетото и наченато дело. И ний ще се водим от началото: трудът и постоянството всичко побеждават. 

 Аз както и всички за оставка малко мисля, но главното бе за успеха. Значи разбрахме се. 

Поздрав от Фитов, Вергов и Вачков. Поздрави: Гьорче, Делчев, Базуков, Венедиков, Матров и всички познати. Щях да забравя Гаруфалов и на него нарочно. 

С поздрав, твой Давидов. 

 Търново 5.V 99.