Убийството на ренегата Илия Пейчинов в Солун (Спомени)

Солун, краят на ХIХ в.

сп. Македонски преглед, год. I, 1924, № 1. Коцев, Хр. Страници из спомените ми..., 87-100

   През последните дни на август 1897 год. Централният комитет се занимаваше сериозно със задачата, отде да набави средства за посрещане нуждите на Организацията и как да накара по-заможните българи да плащат сумите, които би им се поискали в името на Освободителното дело. 

 Изпратихме една покана на един от търговците г-н Д., когото считахме най-страшлив, да даде 30 лири турски за делото, обаче и той не се уплаши — не благоволи да ги даде с добро. Трябваше да го заплашим след това със смърт, ала и това не помогна. Това показваше, че Организацията не си е създала още оня авторитет, за да може с една дума да внушава нужния респект. 

 Българинът с добро не разбира, особено заможните, защото от долната ръка нямаше, що да искаме, и колкото членове от тая ръка бяха записани, редовно си плащаха членския внос и всякой час бяха готови да дадат всичко, що имат за делото. Тия, които имаха, като напр. търговците, бяха доволни: за тях нямаше робство, те бяха свикнали с турските нрави и само когато се явеше някой турчин от името на властта да им иска пари, те бързаха да дадат, защото знаеха, че ще има или бой, или затвор...

 Трябваше, значи, Организацията в Солун да покаже силата си, за да внуши y търговската класа уважение към своите решения. „Само когато видят, че тя може да убива непослушните, ще се стреснат и ще почнат да дават", си казвахме ние и решихме да прибегнем до терор, но кого именно да убием? — Ние не желаехме да пролеем кръвта на някой скъперник-богаташ или от средна ръка търговец, какъвто беше г-н Α.: ние се надахме и тях да възпитаме и приучим да помагат без страх на Организацията. Ето защо предпочетохме да убием продадения на сърбите Пейчиновски, който бе освен това виновен и за убийството на учителя Хр. Ганов.

 Жертвата определена, оставаше да се намерят касапите. С тая задача се нагърби Д. Груев, той беше от по-рано избрал няколко момчета, като по-буйни и по-решителни. Даде им револвери, ками и ятагани, посочи им де се навърта надвечер Пейчиновски и им поръча да гледат, ако могат, отблизо с ками и ятагани да го съсекат без шум, за да могат по-лесно да избягат...

Целият материал четете по-долу:

Любезно предоставено от "Книги за Македония"