Учен от МНИ описа погрома в Босилеград през 1917 г.

вторник, 17 май 2016 г.

   Панихида за жертвите от погрома, устроен от паравоенното формирование на Коста Пекянец на 15-16 май в Босилеградско, организираха културно-информационния център на сънародниците ни там и Демократичният съюз на българите. 

 Преди 99 години формирование на Пекянец нахлува на българска територия и избива 33 души, изгаря живи две деца и опожарява 317 къщи в Босилеград и селата Горна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата и Горна Лисина, пише Кмета.бг. 


 На панихидата участваха представители на общественото движение "Западни покрайнини" и историци от Регионалния исторически музей в Кюстендил. На събитието бе представена книгата на историка от кюстендилския музей Ангел Джонев "Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г." 

След щателно изследване на архивите, Джонев описва в детайли двудневното престъпно деяние, за което почти един век се мълчи. Използвани са сръбски и български исторически източници – публикации, архивни документи и снимков материал. "Войните оставят значими травми в историята на човечеството. Между народите се отваря огромна пропаст. Все някъде удобно се скрива причината за извършване на насилието. Навлиза се в омагьосания кръг на отмъщението, като противникът е обвинен за „подстректел“ или „агресор“. Другата страна действа в „самозащита“ и мотивите й, разбира се, са „по-благородни“. Появяват се още кръв, дим и сълзи и след век от първия световен конфликт тази рана не е зараснала и често се разкървявав. Страстите на Балканите винаги се възпламеняват от подобни факти. тук опитите за помирение и съвместно почитане на жертвите на човешкото безумие, познати сред някои западни държави, все още не се практикуват. Врагът си остава враг, на полуострова и сега се извършва вендета. Но духовната вендета, насъсквана между народите, е още по-страшна. Тя не се знае кога пак би се изляла като физическа саморазправа. Трябва малък повод и натрупаният взрив избухва. От подобни случаи национално пъстрите Балкани си запазват марката на „барутно буре“ в Европа", пише д-р Джонев. 

 Дали на хората от Босилеградско е съдено да преживеят поредното си клане?! Или бавното гниене, на което са подложени близо 100 години по-късно, води до очакваният резултат – намаляване на населението, обезбългаряване и обезличаване на района. 

                                     

 "Хората са осъдени на безпаметност. С изключение на няколко запазени надгробия, които са ням свидетел на злокобния резултат от сръбските убийства и мародерство, други знаци няма. В изобилие са обаче монументите за "българските зверства" в Поморавието... Нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено“ - гласи една сентенция. Със собствения си исторически багаж западните ни съседи трябва да влязат в обединена Европа. Така, както го сторихме и ние, българите. За тази цел трябва да се изгради паметник на жертвите от сръбското клане, извършено на 15-16 май 1917 г. в Босилеградско. Паметник, издигнат в центъра на Босилеград, за покаяние и помирение, за съвместно почитане на убитите. Да напомня и предпазва от поредното повторение на историята“, отбелязва историкът.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017