Денят на Македония в светогледа на македонските българи

Материалът е любезно предоставен за публикуване 

от
доц. д-р Димитър Тюлеков

   Вече повече от четвърт век в България е налице истински издателски „бум” и медиен „шум” спрямо обекта Македония. Това е знак за възраждането на вечния обществен интерес спрямо съдбата на македонските българи. Публичните факти за това са многобройни и лесно обясними. Българската хуманитаристика много често изпада в позиция на законна самоотбрана, тъй като продължава смехотворното изопачаване, компесаторното обругаване и заклеймяване на българското минало в Република Македония. 

 Ето защо общият стремеж на научната ни общност е да се повтарят общоизвестни факти и да се дирят нови извори с цел пряко или косвено опровергаване на безпрецедентните наукообразни фалшификации в Скопие. Това постоянно дълбаене в недрата на планината от научно-документални доказателства има опасност да отклони вниманието на учения от стотици малки и големи проблеми, които не са обект на самостоятелен анализ, а и от десетилетия са неразкрита изследователска ниша. 

  По моему такъв въпрос е „Денят на Македония”. Дори тогава, когато е календарен повод да се припомни и отново защити автентичния спомен за хилядолетната българска същност в оспорваната област, остава мъглива историята на неговото възникване и утвърждаване. 

 Свети дух или Духовден, влязал в съзнанието на поколенията междувоенни българи от Македония е обвързан с уникална политическа практика, която от такъв научен ъгъл не е изследвана и достатъчно популяризирана, а още по-малко позната на целокупната ни любознателна читателска общност. Затова в интернет-пространството може да се открие, че води началото си от май 1920 г., а е утвърден през 1925 г. 

 На друго място пък, че „от 6 юни 1923 г. българите от Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдават почит и преклонение пред падналите борци за свободата на Македония и обединението на българския народ!” Паметният ден се възприема от днешните младежи като „Ден на загиналите за Македония и обединението на България”.

Целият материал четете по-долу: