от
доц. д-р Димитър Тюлеков
доц. д-р Димитър Тюлеков
Вече повече от четвърт век в България е налице истински издателски
„бум” и медиен „шум” спрямо обекта Македония. Това е знак за
възраждането на вечния обществен интерес спрямо съдбата на
македонските българи. Публичните факти за това са многобройни и лесно
обясними.
Българската хуманитаристика много често изпада в позиция на
законна самоотбрана, тъй като продължава смехотворното изопачаване,
компесаторното обругаване и заклеймяване на българското минало в
Република Македония.
Ето защо общият стремеж на научната ни общност
е да се повтарят общоизвестни факти и да се дирят нови извори с цел пряко
или косвено опровергаване на безпрецедентните наукообразни
фалшификации в Скопие. Това постоянно дълбаене в недрата на планината
от научно-документални доказателства има опасност да отклони
вниманието на учения от стотици малки и големи проблеми, които не са
обект на самостоятелен анализ, а и от десетилетия са неразкрита
изследователска ниша.
По моему такъв въпрос е „Денят на Македония”. Дори тогава, когато
е календарен повод да се припомни и отново защити автентичния спомен за
хилядолетната българска същност в оспорваната област, остава мъглива
историята на неговото възникване и утвърждаване.
Свети дух или
Духовден, влязал в съзнанието на поколенията междувоенни българи от
Македония е обвързан с уникална политическа практика, която от такъв
научен ъгъл не е изследвана и достатъчно популяризирана, а още по-малко
позната на целокупната ни любознателна читателска общност. Затова в
интернет-пространството може да се открие, че води началото си от май
1920 г., а е утвърден през 1925 г.
На друго място пък, че „от 6 юни 1923 г.
българите от Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдават почит и
преклонение пред падналите борци за свободата на Македония и
обединението на българския народ!” Паметният ден се възприема от
днешните младежи като „Ден на загиналите за Македония и обединението
на България”.
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар