Защо св. Климент е Велички епископ в провинция Западна България и Охридски чудотворец, кой го е ръкоположил и кога е починал
(Според нови извори)
Доц. Трендафил Кръстанов
„Този велик наш отец и български светилник бе по род от
европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи” според
”Охридската легенда”.
Св. Климент Охридски е велик български Учител, духовник и
книжовник, ученик и последовател на светите Братя Кирил и Методий,
един от строителите на Златния век на старобългарската литература и
култура от времето на цар Симеон Велики.
От младини следва св. Методий до стария Рим през 867 г., където е
ръкоположен на свещенство. След успението на св. Кирил отново последва
своя учител в Панония, вероятно в област на немския епископ Вихинг,
който го прогонва от там. След смъртта на св. Методий и с Ангеларий и
Наум се насочват към България, защото „закопнели за България, за
България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде
спокойствие”. Според „Българската легенда” или Пространното житие от
Теофилакт Охридски, който там го назовава „Новият апостол Павел на
новите коринтяни – българите”, той е съставил прости и ясни слова и
поучения за цялата църковна година на български език и е написал
песнопения за големите Господски, богородични и светителски празници.
А Охридският архиепископ Григорий Втори от ХІV в. заявява, че целият
български народ те нарича тринадесети апостол.
Името и делото на св. Климент в науката става известно от средата
на ХІХ век и до сега са открити, издадени и коментирани както изворите за
него на различни езици, така и неговото книжовно творчество. БАН
публикува три тома със сигурни и предполагаеми негови творби. През
последните десетилетия бяха открити неизвестни произведения с неговото
име КЛИМЕНТ или само КЛИМ от български и чуждестранни учени, а
публикациите за тези открития са отразени в специализирани
библиографски справочници.
От два века има дискусия относно столицата на неговата епископия и
дали е една или са две. Уточнява се, че постоянното име е Велика, но не
можело да се установи такъв град. Проф. Красимир Станчев през 1988 г.
заключава, че за решаването на този въпрос е необходим нов извор.
НОВ ИЗВОР ЗА ЕПИСКОПИЯТА ВЕЛИЦА И КАНИНА С ЕПИСКОП
КЛИМЕНТ ОТ 906 Г. ДО + 25 ЮЛИ 916 Г.
Открих такъв извор във Ватиканската библиотека, в архива на
Аристархи Ставраки, бивш велик логотет на Цариградската патриаршия, и
там се среща епископия
ВЕЛЕГРАД И КАНИНА, ЮЖЕН ЕПИР (СЕГА БЕРАТ В АЛБАНИЯ) с
епископи: 1. Филарет , 2. Серофим, 3. Сергий 878 г., 4. Даниел, 5. Климент
906 - + 25 юли 916 г. и десетки други до ХІХ в.
За този извор бе съобщено още през 1998 г., а през 1999 г. беше изнесен
доклад на международна конференция в Софийския Университет и
публикуван от Съюза на учените в България „Дни на науката на Република
България и Република Македония” и друг текст на английски в "Bulgarian
historical review" 1999.
През следващите години се появиха други предположения.
Солунчанката Ангелики Деликари през 2013 г. твърди без извори, че цар
Симеон бил помолил Цариградския патриарх да ръкоположи св. Климент
за епископ на нова епархия между Велес и Охрид. Албански археолози и
Алексей Пентковски от 2014 г. твърдят, че открили храм в местност
Шушеца в Южна Албания с размери 12 х 7 м. и това била епископията на
св. Климент. Йордан Табов твърди, че открил град Велич в Западна Гърция
и това била търсената епископия на св. Климент, а остров Кефалония била
българската Главиница?
Още през 1868 г. бератски митрополит Антим Алексудис издава
книга „Кратко описание на епископията Велеград” и до тогава в града
имало 14 християнски храма, а при описанията на епархията се срещат
редица български имена.
През ХХ век албански учени съобщиха, че в Бератската църква св.
Мария се намират мощи на Ангеларий и Горазд, както и частици от мощи
на св. Седмочисленици. През 1986 г. в Солун бе публикувана отново
Бератска Служба на св. Седмочисленици наречени Седем равноапостолни
светила на България и Далмация;
Аз открих авторството и от Григория втори от ХІV в.
В отделен канон за Ангеларий и Горазд има акростих Похвала за
Ангеларий и Горазд, но открих и името на автора Михаил монах, а това би
могло да е самият Борис – Михаил като отшелник в продължение на 17
Сега отново аргументирам своето откритие и с други факти и
съображения. Името на епископ Даниел преди 906 г. се среща през 900 г. в
писмо до папата, че от Рим били изпратени за славяни моравци трима
епископи: архиепископ Йоан и епископи Бенедикт и Даниел.
Възможна е идентификацията на боил Йоан, изпратен в Рим през 866
г., с Йоан Екзарх, който според руски ръкопис бил „работил в Рим” и бил
преводач на Тълковно евангелие, а това вероятно е превод от латински на
старобългарски на 40 Беседи на папа Григорий Велики или Двоеслов от
Йоан Екзарх Български. Това мое предположение беше подкрепено от
новооткрит печат на Йоан архиепископ на България от проф. Иван
Йорданов през 2013 г.
КОЙ Е РЪКОПОЛОЖИЛ СВ. КЛИМЕНТ ЗА ЕПИСКОП?
Според тези нови извори княз Симеон през 893 г. е извикал презвитер
Климент в столицата Преслав и е възложил на архиепископа на България
Йоан да го ръкоположи за епископ Струмишки, защото там са се намирали
мощите на знаменитите 15 Тивериуполски мъченици, като части от тях са
били пренасяни на два пъти при управлението на Борис и Симеон в
Брегалница. Може би затова епископията на св. Климент е наречена
Тивериуполска и Величка, защото от 906 г. той е бил преместен в град
Велика или Велица и му е възложено да управлява Целия Илирик и
владеещия тази земя български народ.
Когато изнасях тези нови извори и срещах недоверие към тях, един
учен написа заглавие „Когато архивите говорят, боговете да мълчат” в
подкрепа на хипотеза на Кръстанов и посочи, че и до сега в Папския
годишник се среща почетна епископия Бела (Велица), Провинция Западна
България "Arcivescovati e vescovati titolari - Bela (Velitza), Bela, Belen(sis),
provincia Bulgaria occidentale, m. Acrida". - In: Annuario pontificio. Citta
del Vaticano, 1972, p. 608. (Кръстанов 1999:169–175, Krastanov 1999).
0 коментара:
Публикуване на коментар