Български учен откри най-стария препис на първата славянска книга

вторник, 26 юли 2016 г.

   Доцент Трендафил Кръстанов от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия открива най-стария препис на първата славянска книга във Ватиканската библиотека. 

 Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език, писан през Х век. Той възстановява и изследва 12 години всяка черта, буква, дума и израз от текста, докато стига до извода, че най-старата славянска книга е на говорим български език. 

  Представяме няколко негови публикации по темата.

Християнски манастири в Средна Албания
Открита е столицата на епископията на св. Климент Велика-Велеград 

ст.н.с. Трендафил Кръстанов 

 в-к "Македония", брой 20, 20 май 1998 г.

 Ст.н.с. Трендафил Кръстанов завежда отдел "Ръкописи и старопечатни книги" в Църковноисторическия и архивен институт. Завършил е Софийската духовна семинария и класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1981-1982 г. специализира във Ватиканската библиотека, където открива два български палимпсеста - Български Ватикански палимпсест с измит старобългарски текст от X в. на кирилица, отпечатан през 1996 г. под заглавие "Ватиканско евангелие", и установява трети, най-долен текст в българо-византийския "Барберински палимпсест", допълва списъка на "Славянските палимпсести". Открива неизвестен препис от Служба на св. Кирил Философ, идентифицира съавторството й като дело на Сава и Климент от св. Седмочисленици, предполага, че "Охридската легенда" е била Житие на св. Сава и след това на св. Климент. Наскоро локализира епископската столица на св. Климент във Велеград-Берат и откри точната дата на неговата смърт. Освен класическите езици ползва английски, италиански, немски, новогръцки, руски...

 Незаличимите следи на миналото се откриват и след вековете. Първото ми откритие в Рим през 1981 г. на едно неотпечатано писмо на гръцки език от 1232 г. от вселенския патриарх Герман II (тогава в Никея) до папските кардинали, в което се изброяват различните народи, но отделно се споменава

"И ЦАРСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ С ВЕЛИКИТЕ ПОБЕДИ"

 Търсейки този текст, попаднах на сведение за сбирка от около 200 ръкописа на гръцки език, постъпили във Ватиканската библиотека през XX век. Сред тях има редица кодекси от ръката на Аристархи Ставраки, дългогодишен велик логотет на Цариградската патриаршия, предадени лично от него на съхранение тук. В тези кодекси се намират и ценни сведения за българската история и култура, които проучвах и си отбелязвах. Във Ватиканския гръцки кодекс No 2502 открих следите на измит "славянски" текст на кирилица, върху който след това е написан евангелски текст на гръцки език от XII-XIII в. След многогофишно упорито идентифициране и разчитане през очите ми възкръсна

НАЙ-СТАРИЯ ПРЕПИС НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА И ОБЩОСЛАВЯНСКА КНИГА - ИЗБОРНО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ X ВЕК

Старобългарският текст на това "Ватиканско евангелие" бе отпечатан едва през 1996 г., търсят се средства за отпечатването на изследванията за него, справочни таблици и илюстрации. Този български паметник от X век е по-стар от знаменитото Асеманиево евангелие и най-близко до българския пърообраз, от който е преписано най-старото руско Остромирово евангелие. Има редица белези, по които личи, че преводът и този най-стар препис са от югоизточните краища на българските говори. От "Италианската легенда" се знае, че св. Кирил е тръгнал за Моравската мисия, като е носел готов превод на Евангелието.

 Следователно манастирите на планината Олимп в Малоазийската провинция Витиния са люлката на тези първи преводи. В житието на св. Наум се казва, че римският първосвещеник поставил българските книги на олтара на църквата "Св. Петър" и ги благословил, а след това славянските свещеници извършвали служби в други черкви на същия език. Наскоро в Рим починал св. Кирил, който още приживе бил смятан за светец. Възникналата Служба за св. Кирил Философ се смяташе за дело на св. Климент Охридски. Откритието на неизвестен препис от тази служба в Църковноисторическия и архивен институт No 113 (това е бившата известна сбирка на Църковния музей в София) ми даде повод да идентифицирам съавторското дело на Сава, оставил акростих "САВА ПЯ", и на Климент - съкратен акростих КЛ в осма и девета песен (Литературен форум, 20.XII.1996).

 Но кой е този Сава? Това е един от постоянните членове на св. Седмочисленици, за когото се предполагаше, че е съставител на Псалтир с последования и "Сказание о псалтири", но по-късно сърбите настояват, че този Сава бил сръбският от XIII в. А и в "Календариите" на Йосиф Асемани се говори за най-старите славянски светци Кирил и Сава, а издателите продължават да отбелязват, че и този Сава бил сръбският от XIII век!? Наложи се да разгадавам загадката на "Охридската легенда". Досега се приемаше, че това Кратко житие на св. Климент Охридски било написано на гръцки език от Охридския епископ Димитър Хоматиян, а след това било преведено на български език. През 1957 г. бе съобщено за рядък екземпляр от "Венецианската" служба на св. Седмочисленици, отпечатана на гръцки език към края на XVII век. М. Манусакас съобщава, че в тази служба имало и Житие на св. Сава. През 1982 г. обаче проф. Ерих Трап и проф. Макс Деметер Пайфус твърдят, че това не било Житие на св. Сава, а известното Житие на св. Климент. Внимателното сравнение на текстовете показва следната разлика: 

"ОХРИДСКАТА ЛЕГЕНДА" КАТО: ЖИТИЕ НА СВ. САВА "Пръв заедно с Ангеларий, КЛИМЕНТ, Наум и Горазд ..." ЖИТИЕ НА СВ. КЛИМЕНТ "Пръв заедно с божествените Наум, Ангеларий и Горазд..."

 Ясно се вижда, че първото житие е посветено на Сава, който е тръгнал заедно с другите и с Климент, докато по-късно същия текст е бил пригоден и като житие на св. Климент, затова отсъствува името на Сава, а името на Климент е в заглавието. Освен това житията са за различни дати - За Сава за 16 ноември, а за Климент за 27 юли. Тези различия ми дават основание за предположението, че Житието е било за Сава на български език, което е пригодено и за Климент, а по-късно е преведено и на гръцки език. "Венецианската" служба на св. Седмочисленици разкри други следи от старобългарската ни културно-религиозна традиция. В нея има три канона: първият в чест на св. Богородица от XIII век, вторият - за св. Ангеларий и Горазд, а третият - за св. Седмочисленици. Вторите два са без посочен автор. Разграничаването на текстовете на отделни канони показва, че вторият е най-старинен. В него има акростих на гръцки език "Енос Ангелари син Гораздони", т.е. възхвала на Ангеларий и Горазд. Предполагам, че този канон е написан наскоро след смъртта на св. Ангеларий, вероятно на 26 ноември 885 г., в българската столица Плиска. Не е известно дали св. Горазд е бил убит по време на гоненията през същата 885 г. и мощите му са били пренесени в българските храмове, или действително е пристигнал успешно в Западните български краища и е погребан в сегашния Берат.

 Безпорно е само това, че светите им мощи се намират сега там. Третият канон е посветен на всички св. Седмочисленици, наречени "СВЕТИЛА НА БЪЛГАРИЯ И ДАЛМАЦИЯ", както и загадъчното "ЗАЩИТНИЦИ НА ВЕЛЕГРАД"! Къде е този Велеград в "България и Далмация"? Търсейки разгадката на тези въпросителни, прегледах отново записите си от Ватиканската библиотека и ги открих: Аристархи Ставраки пише за ЕПИСКОПИЯ ВЕЛЕГРАД И КАНИНА в Северен Епир, сега Берат в Албания. Епископия първо към Драчката митрополия, наричана Пулхериуполис, след това под Охридската архиепископия, а от 1767 г. под Цариградската патриаршия. След изброените епископи грабват вниманието двама: No 3 Сергий - 16 април 878 г., и No 5 КЛИМЕНТ - 906 до 15 юли 916 г.! Hristijanski manastiri v Sredna Albanija Християнски манастири в Средна Албания

 Този документ има фундаментално значение за науката. Той разрешава основни въпроси, но и дава възможност за преоценка на редица други и за повдигането на нови въпроси. Какво разрешава?

 1. "Славянският" епископ в българския град Велеград се е намирал тук, а не в Белград на Дунава, който тогава също е бил в България. Това показва и възможността за директен път между българските власти и италийските земи през Синьо (Адриатическо) море, без да минават през вражески земи.

 2. Посочва се точното време на поемането от св. Климент на втората му епископска катедра Велика (крепост) или Велеград и Канина - 906 г.

 3. Разрешава се спорът дали е била една или две епископските епархии на св. Климент след 893 г.

 4. Разбира се местонахождението на загадъчната "ВЕЛИКА", за която от 150 години учените строят само хипотези и теории, като я търсеха предимно по поречието на Вардар или Родопите. Очевидно това е българската крепост "Велика".

 5. Уточнява се датата на смъртта на св. Климент - 15 юли 916 г., докато известната преди дата е на неговото погребение на 27 юли с.г.

 Какви са новите въпроси във връзка с това откритие?

 1. Кога и от кого е построен този български Велеград?
 2. Кога и от кого именно тук са събрани светиите на българския народ - св. Седмочисленици, а сред тях се намират и мощите на по-стари и авторитетни светци?
 3. Дали това е едно българско християнско светилище, което по-късно е преобразувано и като светилище на мюсюлманската религия, а за албанците се превърнало и като национален Олимп? Не е ли имало преди това и прабългарско светилище на планината Томор, извисена над крепостта Велеград-Берат, където се отбраняват последните защитници на Първата българска държава през 1018 година?

 Въпросите могат да бъдат много и на тях не е възможно да се отговори сега от един човек. Сега да предположим само някои предположения. Областта Северен Епир или Нов Илирик е населена плътно от славяни от българската група около средата на VI век. Към средата на IX век, може би без война, тя е присъединена към българската държава, но населението й е било езическо. Затова княз Борис изпраща имено там в началото св. Климент, а след 7 години и неговият побратим св. Наум като учители на християнската правда. Бератска представа за св. Седмочисленици от 1873 г., сега в музея Онуфри в Берат.

Вероятно през 893 г. св. Климент е ръкоположен за епископ със седалище Струмица (Тивериупол), а след разширението на България от 904 г. (Наръшки надпис) - през 906 г. той е изпратен отново от княз Борис в "третия дял от България" - Кутмичевица. Има едно сведение, че цар Симеон построил "велики градове на морето"! На кое море? Не се знае за такива градове на Черно, нито на Бяло море. Следователно става дума именно за ВЕЛИКА (крепост), а може би и за КАНИНА!, които се намират близо до брега на Синьото море. А Канина не е ли "Хански град"? Според видния църковен историк Иван Снегаров най-голямо доверие от изворите за епархията на св. Климент заслужава т.нар. Дюканжев списък на "Архиепископиите на България", където пише: "Климент, като станал епископ на Тивериупол и (или) ВЕЛИКА, сетне бил натоварен от Бориса, цар на българите, да надзирава и третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и КАНИНА или (и) Тасипиат."

А в "Охридската легенда" четем:

"Климент е възведен на епископския престол, като бил поставен за ЕПИСКОП НА ЦЕЛИЯ ИЛИРИК И НА ВЛАДЕЕЩИЯ ТАЗИ ЗЕМЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД"

 Тези факти дават основание и за ново тълкуване на познатото определение на гръцки език "пръв епископ на български език", което може да се преведе и като "пръв епископ на българския народ", а също и като превод от латинското "Примас на българския народ"? В един от списъците на Драчките митрополити срещнах и важната бележка, че Григорий II от XIV век е написал Службата на св. Седмочисленици!

 Открития в тази област могат да се умножат и да ни представят съвършено нови страници от славното българско минало. За целта обаче са необходими технически средства за заснемането на обемистите кодекси с имената на множество епископски седалища, многобройни справки с научни издания и стари и редки справочници, които се съхраняват предимно във Ватиканската библиотека или в съседни и европейски страни.

2 коментара:

  1. Защо не е довършена статията?

    ОтговорИзтриване
  2. Много твърдения има Кръстанов, но поне половината от тях са недоказуеми, а доста от останалите са погрешни изкази на отдавна потвърдени термини, като "Северен Епир","княз Борис", не е чел дьо Канж и цитира фалшификати и т.н.

    ОтговорИзтриване

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017