Питу Гули – героят от битката на Мечкин камен

четвъртък, 11 август 2016 г.

Сред непрежалимите жертви на Илинденско–Преображенското въстание е и Питу Гули – главният герои на най-трагичната сцена в крушевската драма.
Питу Гули е роден през 1865 г. в малкото българско селище Крушево, разположено в котловината на Баба планина. Начално образование получава в родния си град, но поради невъзможност да продължи обучението си  се  залавя със занаята на баща си – сърмаджийство. 
През 1882 г. заминава за Княжество България, където още 17-годишен се включва в чета, сформирана през пролетта на 1885 г. от героя от Кресненско-Разложкото въстание Адам Калмикиков. Тя е организирана от дружество „Македонски глас”.  След обиране на военния склад в Кюстендил през май с.г. въоръжените четници се отправят към Македония. Сред планината Малешево, обградена от турски аскер, четата се разпръсва.  Войводата Калмиков е убит. Питу Гули и още няколко четници, търсещи другарите си, са настигнати и заловени от турската полиция. Отведени на разпит и  преминали през съд, те са изпратени на заточение за 10 години  в крепостта Бакърмадем в Мала Азия.
След 8 години изгнание Питу Гули е освободен и се завръща в родното Крушево и взема участие в изграждането на революционните комитети в района. Няколко години по-късно се прехвърля в България. Сближава се с Тома Давидов и заминава с него през август 1901 г. в Македония. На следващата година отново влиза там като помощник на Тома Давидов в четата му. След сражение край Куманово е ранен и изпратен за лечение в София. През март 1903 г. отпътува към Кюстендил. Градът е определен за сборен пункт на навлизащи в Македония чети, начело с Чернопеев, Кондов,  Мазнейков, Самарджиев, Дечев, Сърбаков  и Питу Гули. На 24 март, непосредствено преди да потегли сборният отряд от около 190 четници  към вътрешността на Македония, фотографът Атанас Новев заснема съвета на водачите на четите.
Четата на Питу Гули със знамето
  Първите сблъсъци с турски войници са през април 1903 г. в Горноджумайско и Струмишко. Тук Питу Гули вече е ръководител на чета, в чиито състав са предимно ученици и студенти. Смелост и решителност проявяват младите четници, част от които падат край Голак и  Плачковица. Все пак успяват да пробият обръча и да се отправят към предвидените райони. Следващите няколко месеца до обявяването на въстанието действа в родното  Крушево. След пристигането си е избран за член на Крушевския комитет на ВМОРО. До началото на въстанието предприема масова агитаторска обиколка сред местното българско население в района, но и сред власите и гръкоманите, които се намират там. След полученото възвание за въстанието в Крушево е обявявана т.нар. Крушевска република в къщата на революционерите Наум и Георги Томалевски, На 20 юли/2 август градът е превзет от въстаниците, начело с Никола Карев. За крайната победа и падането на последната турска позиция допринася Питу Гули. Появил се на бял кон, той взима бутилките с газ и подпалва турската казарма. П. Гули ръководи трети въстанически отряд, най-многобройния отряд, наброяващ  над 350 четници. 

 Радостта от постигнатия успех трае 10 дни, през които в града царува извоюваната свобода. На 29 юли/11 август в града пристига известие, че от Прилепското поле наближава Бахтиар паша с 20 хилядна войска. Въстаническият щаб обмисля оттегляне на четите в планината. Напуснал събранието, Питу Гули се укрепява на позицията на Мечкин камен и забива знамето, с мисълта, че ще се даде саможертва за делото и ще защити от опожаряване и издевателства града. На 30 юли/12 август стрелбата продължава няколко часа от двете страни. Сред дъжд от куршуми, застанал под знамето, сражавайки се с пословичен героизъм, П. Гули е застигнат от неприятелски куршум. Пронизан в  гърдите, казва с последни останали му сили завет на своята чета: „Не бойте се, момчета! Турция ще падне! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!”.
 Сражението продължава още 7 часа, докато не бъдат избити останалите укрепили се въстаници (общо с войводата 40 души), а на следващия ден, 31 юли/13 август,  се слага край на борбата на славното Крушево.
Крушево след въстанието

Този  трагичен епизод от последните часове на Крушевската република  се превръща в символ на героизма и саможертвата, доказателство за духа на българското население по време въстанието. Поколения наред подвигът на героя от Мечкин камък е разказван като легенда за славния юнак Питу Гули, а неговата храброст е възпята с неостаряваща народна песен „Море пиле“.


Море пиле

Море пиле, славей пиле,
Я запей ми песничица
Море пиле, славей пиле
Я запей ми песничица
Да се чуе надалеко, надалеко, преко Вардар
Да се чуе надалеко, надалеко, преко Вардар
Преко Вардар, до Велешко
От Велешко до Прилепско
Преко Вардар, до Велешко
От Велешко до Прилепско
 Да се чуе надалеко,
 надалеко, преко Вардар
Да се чуе надалеко,
надалеко, преко Вардар
Там се бие славен юнак
Славен юнак Питу Гули
Там се бие славен юнак
Славен юнак Питу Гули
Да се чуе надалеко, надалеко, преко Вардар
Да се чуе надалеко, надалеко, преко Вардар.

                                                                                      
Николета Войнова 

1 коментара:

  1. Ще бѫде много интересно за читатела Ви да знае какво стана съ децата на Питу Гули?Много се спекулира отъ сърбо-македонцитѣ и нищо не се пише какъ загина сина на ПитуГули Стерио?
    Г.Младеновъ

    ОтговорИзтриване

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017