Учен от МНИ става почетен гражданин на Благоевград

Леон Ламуш
(1860 - 1945)

ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО НА ЛЕОН ЛАМУШ ЗА ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГОРНА ДЖУМАЯ 

(август 1933 г.) 

   Леон Ламуш (1860–1945) е автор на редица книги за българската история. Интереса му към България събужда Петър Тодоров Гудев, виден член на Народнолибералната (Стамболовистка) партия, завършил право с докторат в Париж. От 3 март 1907 до 16 януари 1908 г. Гудев е министър-председател и министър на вътрешните работи в България. Видният френски учен Луи Леже, преподавател на Леон Ламуш по славянска литература в Института за ориенталски езици в Сорбонота и в Колеж дьо Франс, пък насочва вниманието му към освободителното движение на славянските народи, по-специално на Македония. * 

  Първото си посещение в България Леон Ламуш прави през 1892 г., като разстоянието Лом – София пропътува с файтон. В София е приет от княз Фердинанд. Освен с Петър Гудев подържа връзка със Стамболов, проф. Иван Шишманов, Петко Каравелов и други видни българи. Още от това време той живо се интересува от Македонския въпрос, запознава се с балканските проблеми. Освен български, изучава и други балкански езици. През 1897 – 1898 г. в Сорбоната чете лекции върху езиците, историята и книжнината на балканските народи, а през 1898–1899 г. – специално върху историята на Македония. През 1904 г. участва в мисията, натоварена с преустройството на турската жандармерия. Установява се в Сяр и пропътува цяла Македония, вкл. Демирхисар, Кавала, Драма, Бер, Воден, Гевгели, Дойран, Битоля Ресен, Охрид, Струга, Мелник, Горна Джумая и други градове. Това му помага да опознае основно македонските земи под турска власт. Улеснява го фактът, че познава балканските езици – турски, албански, български и сръбски. 

 Пише над 20 труда върху балканските проблеми, между които „България в миналото и настоящето“, издадена през 1892 г. след първото му посещение в България, „Петнадесет години балканска история (1904–1918)“, написана в 1928 г. и посветена на Мюрцщегската реформа, Младотурската революция и Балканските войни; „Въпросът за малцинствата“ (1931), в която се призовава да се спазват правата на българите в Македония, Тракия, Западните покрайнини, Добруджа и Бесарабия. Добронамерена информация за дейността на съюза „Добуджа“ Ламуш дава в книгата си „Българите в Румъния“ (1932) Участва в подготовката на уникалното издание „Алманах Македония“ (1931) като член на Македонския научен институт. Усилията на България да се извоюва благоприятен мир не получават подкрепа в големите столици на Европа от онзи фактор, който днес наричаме „чуждестранно лоби“. За противодействие на антибългарската пропаганда и защита на българските национални интереси на 19 март 1919 г. в Швейцария е създаден Български пропаганден център под името „Съюз на българите в Швейцария“ с председател Димитър Мишев – дипломат и деец на движението на македонските българи. 

 В защита на българската национална кауза се обявява и група английски общественици и публицисти, сред които е и Джеймс Баучер. На 21 септември 1919 г. Леон Ламуш предава специално писмо до председателя на Парижката мирна конференция, написано от Тодор Александров и Александър Протогеров, с апел делегация на ЦК на ВМРО да бъде допусната до високата трибуна на мирната конференция, за да изрази желанието на македонските българи. Така Ламуш първи във Франция издига глас на протест срещу несправедливите клаузи на Ньойския договор. 

Откриването на Паметника на незнайния
македонски четник в Благоевград, август, 1933 г.

   През август 1933 г. по време на Илинденските тържества в Горна Джумая е открит паметникът на Незнайния (македонски) четник на градския площад. Автор на паметника е скулпторът Кирил Шиваров от Варна, а на венеца – скулптора Панде Киселинчев. На тържествата присъства и Леон Ламуш българския почетен генерален консул в Париж – по това време. Във фонда на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей – Благоевград е запазен приветственият адрес на Общинското управление и гражданите на Горна Джумая до Леон Ламуш, с който той е провъзгласен за почетен гражданин. В адреса пише: „Общинският съвет изпитва голяма радост и се чувства дълбоко поласкан, че му се оказа случай да чества големия гост на България и Македония. Общинските съветници от освободения кът на многострадална Македония имаме най-голямо основание да честваме нашия гост във Ваше лице, защото благодарение Вам всички българи от Македония през време на турското робство след въстанието добихме що-годе свободи и човешки правдини от тогавашната турска власт.“ 

Леон Ламуш заедно с интелектуалци от Горна Джумая
пред Паметника на незнайния македонски четник

  В Регионален исторически музей – Благоевград се съхраняват оригинални снимки на Леон Ламуш с общински съветници и кмета Панайот Тасев пред читалище „Съгласие“ и паметника на Незнайния (македонски) четник. През 1938 година Леон Ламуш е гост на юбилейното тържество по случай 50 – годишнината на Софийския университет. Това тържество остава паметно с факта, че над 100 души учени, светила в науката от целия свят, пристигат в България, за да почетат празника на българската Алма Матер. Впечатленията на много от тях намират място във всекидневния печат. Голяма част от гостите са изтъкнати защитници и приятели на българския народ. По време на юбилейното тържество Леон Ламуш държи емоционална реч: „Съвременник съм на целия живот на Третото българско царство. Свидетел съм на всички възходи и злополуки на българския народ. Обикнах го още в пелените на неговото държавно строителство, когато не само малцина го познаваха, но и когато той се гърчеше в конвулсиите на първата неправда, която се извърши над него в Берлин. И точно, защото бе онеправдан, аз го обикнах и издигнах глас в полза на него. Това, което видях и научих при първите си посещения в България, ми позволи основно да разбера неговите национални въжделения и да споделям заедно с всички българи болката поради вашите неуспехи в няколкото героични усилия, с които се стремяхте да приберете под един държавен покрив всички ваши сънародници“. 

  Безспорното уважение и признание към заслугите на Леон Ламуш от страна на България не закъсняват. От 1921 г. той е български почетен генерален консул в Париж. През 1922 г. става дописен член на БАН. От 1931 г. е член на Македонски научен институт. През 1933 г. признателното население от град Горна Джумая го прави почетен гражданин на града не само заради факта, че Леон Ламуш е автор на редица книги за българската история, изброени по-горе в текста, а и заради това, че той открито застава зад позицията на Жюстен Годар, изтъкнат френски общественик – председател на Международната организация за социален напредък. 

 Леон Ламуш защитава позицията, че: „България е жестоко ампутирана от Ньойския договор, а откъсването на живи части от нейната плът е грубо нарушение на свещения принцип за самоопределението на народите“. През август 1933 година, когато той е гост в Горна Джумая по време на Илинденските тържества, след откриването на Паметника на македонския четник на градския площад, Горноджумайското градско общинско управление с кмет Панайот Тасев именува и улица на негово име – днешната улица – „Арсени Костенцев“. Приветственият адрес завършва с думите: „Господин Ламуш, Общинският съвет ви моли да приемете като израз на дълбока почит към Вас за Вашата високоблагородна и безкористна дейност в името на една справедливост към Македония и като знак на благодарност и признателност Ви молим да приемете да бъдете член на Горноджумайската градска община, която Ви провъзгласява за свой почетен гражданин – август 1933 година. 

 В Държавен архив – Благоевград се съхранява протокол от заседание на комитета по отпразнуване годишнина от обесването на Георги Измирлиев – Македончето от 8 юни 1939 г., от който става видно, че на 11 юни 1939 г. Общинският съвет, гражданството и учащите се ще бъдат заети с посрещането на Горно-Джумайския почетен гражданин – г-н Леон Ламуш. 

 Снежана Захариева