Лука Иванов (1867 - 1906)

Лука Иванов
(1867 - 1906)

   На 24 юли 1867 г. в Панагюрище – столицата на Априлското въстание, се ражда Лука Иванов Поплуков. Израства в града, в който тече най-трескаво революционна подготовка, учи в Пловдивската гимназия. Непримиримият дух, с който е възпитаван от дете се наблюдава през ученическите му години когато се явява при сформирането на доброволческа група в помощ на българската войска в Сръбско-българската война през 1885 г. На следващата година се записва във Военното училище в София, достига до званието поручик.

 С придобитите военни знания и подготовка Л. Иванов се включва от 1900 г. в македонското освободително движение. Но не познанията по военното дело и нуждата от революционери с военно образование е това, което прави Иванов ценен кадър за революционното движение, а умението му да спечелва вярата и уважението на населението към Делото. През трите години до Илинденската епопея получава признателност от ръководителите на ВМОРО. След взетото решение за въстание е в четата на Гьорче Петров – негов пръв помощник и заместник. През Илинденско-Преображенското въстание с четниците на Г. Петров се сражава в Прилепско. По план въстаническият отряд е трябвало да достигне с. Суровичево, откъдето да взриви ж.п.л. Лерин–Воден. Към него се присъединява сборната чета на костурските войводи Лазар Поптрайков и Иван Попов. 

 Застигнати от турска аскер на 2 октомври 1903 г. на връх Мардара, четниците дават последен отпор преди прекратяване на въстаническите действия. Ожесточената схватка продължава над 12 часа. Около 150 четници отблъсват над 5 500 турски войници. Съотношението на силите предопределя военната тактика, предприета от четата. В сражението се проявяват качествата на Л. Иванов като умел стратег, владеещ военно изкуство, изработил с Поптрайков и Попов плана за действие. Четата успява да се изтегли, а с пристигналото от Главния щаб нареждане се слага край на въстанието. След въстанието гръцката пропаганда в югоизточна Македония се развихря. Сформираните андартски чети целят да ликвидират ВМОРО, която след въстанието е отслабена. За да унищожат възможността за възстановяването ѝ, използват насилия и репресии върху мирното население, опожаряват цели села, подлагат на масови кланета невинни жители, между които жени и деца, ако откажат да преминат под лоното на Патриаршията.  

 

За ВМОРО борбата в Югозападна Македония се пренася на два фронта – срещу турската власт и андартите. Най-потърпевш от нападенията на гръцките чети е Воденският район. Преди да се вземе решение за по-нататъшната дейност, Дамян Груев проследява неговото състояние. След настояване от страна на Христо Матов за ръководител на революционния окръг е определен Лука Иванов. В негово лице първите революционни водачи намират човек, който да се сработи с Апостол Петков Терзиев, и на когото да бъде поверен района. Иванов обикаля повече от месец областта заедно с Гьорче Петров преди да установи мястото, където с Апостол Терзиев ще водят ожесточена борба срещу гръцките андарти и турския аскер. Там те са възприемани като „некоронованите владетели на Ениджевардарското и Караферийските блата”. За кратък период от време Лука Иванов успява да възстанови революционната мрежа и дейността на местните комитети. Въздейства и върху населението. Водейки дълги беседи, се показва повече като просветен деец, отколкото военен командир. Освен с философските си разсъждения и подход, прокарва стоящи на демократична основа правила, свързани с избирателното право на членовете и с ръководството на района. Организацията се превръща в част от живота на всеки жител.

 В края на 1905 г. заминава за кратко и се завръща от София с нови попълнения на своята чета и закупено оръжие. Настанява се на Ениджевардарското езеро при четата на Апостол войвода. От началото на 1906 г. преките сблъсъци с гръцките чети се увеличават. Андартите убиват колибари, куриери и работници на Организацията, както и невинни селяни, опожарени са 15 села. На 7 февруари гърците отправят писмо до селата Мориново, Лековищица и Янчища, в което предупреждават, че ако не се подчинят на Патриаршията ще бъдат избити, а жените и децата също няма да бъдат пощадени. Въпросното писмо Лука Иванов препраща до Балканския комитет в Лондон без да последва никакъв ефект. В отговор на гръцките издевателства четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват село Ниси. Преди да започне палежа с няколко изстрели местното население е предупредено да напусне селото. 

 Последствията са 30 опожарени къщи и складове за муниции, убити са двама помощници на андартския предводител Константин Акритас. Турските власти се раздвижват и четите на Апостол войвода и Иванов са принудени да се разделят край с. Саракиново – Апостол потегля към Паяк планина, а Лука Иванов към полите на Нидже планина. През август 1906 г. Лука Иванов потегля с четата си към с. Сборско, намиращо се в Мългленската котловина под Нидже планина, но е издадена на андартите. През нощта на 25 август гърците предприемат нападение на влашките колиби, в които са отседнали дейците. В завързалото се сражение войводата е тежко ранен, а останалите четници в колибата загиват. След няколко часа Лука Иванов умира от раните си. Другарите му дълго крият смъртта му, за да не се отчае народът, че остава без любимия си закрилник, известен като спокоен, умен, храбър, с приятна си усмивка и добряк по природа войвода. 

  В негова памет в Македония запяват песни, разказват се предания за героичните му подвизи за спасяването на българското население от турските и гръцките жестокости във Воденско. Множество от делата му стават известни на света чрез книгата на американския журналист Алберт Сониксен „Изповедта на един македонски четник”. Той участва в неговата чета и се превръща в ревностен защитник на българското националноосвободително движение в Македония. В следващите редове представяме писмо от Лука Иванов до френския консул в Солун. То е поместено в споменатия труд на Сониксен, подготвен за издаване през 1983 г. от известния български изследовател ст.н.с. к.и.н. Константин Пандев. 

 "Лука, войвода на българска чета 

 до каймакама на Караферия 

 1/14 март 1906 г. 

Господине, 

 Гръцка чета, съставена от селяни от различни села на Караферийска каза на 28 февруари ст. ст. нападна българското село Св. Марина и след като стреля дълго време с пушки, уби един невинен селянин. При все че знаехте нападателите – вместо да ги преследвате и арестувате, вие арестувахте невинни от нападнатото село. Освен това на 27 февруари ст. ст, гръцка чета нападна село Голо, Ениджевардарска каза, където тя изгори две къщи и рани един човек. Властите знаят много добре кои са нападателите, но обвиняват самите жертви. Вследствие на това, като виждам, че вместо да преследват виновните, властите ги покровителстват, а преследват изключително невинните жертви, аз, Лука, реших да накажа някои от виновните и затова опожарих село Ниси и убих двама от жителите му, които бяха взели участие в злодеянията на гръцките чети. Занапред ще се постарая да наказвам виновните, които властите покровителстват. Съжалявам обаче, че от това ще пострадат и интересите на чифликчиите". 

 Николета Войнова