 |
| Тодор Александров (Източник: Уикипедия) |
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г.
в Ново село, Щипско, в семейството на българския
учител и църковен деец Александър Попорушев.
Първоначалното си образование започва в родния си
град. По-късно учи в Радовиш, след това завършва
трикласното училище в Щип. През 1895 г. постъпва в
Скопското педагогическо училище. При завършването
му през 1898 г. директорът Христо Матов, същевременно
и идеолог на ВМОРО, посвещава в Организацията
всички ученици, в това число и 17-годишния Тодор.
Христо Матов е човекът, който играе съществена роля в
идейното израстване на младия революционер.
Александров държи пламенна реч пред своите
съученици, която не остава незабелязана от Матов, който
изпраща именно него за учител в с. Виница, с нелеката задача за възстановяване на
организационната мрежа след тежката афера от предходната година.
По-късно учителства в
Кратово, прокарвайки канали на Организацията в Крива Паланка, Куманово, Свети Никола,
Велес и Щип, и в Кочани, където помага на своя съученик Павел Шатев за пренасянето на
динамита, с който гемиджиите извършват атентата в Солун. Той е в основата за акцията по
посока с. Саса – Кочани – Велес.
На 27 март 1903 г. Тодор Александров е арестуван, заради
революционна дейност от турските власти, намерили при обиск шифровани писма и
Правилник за четите, и осъден на 5 години затвор. След 13 месеца е освободен, тъй като
попада в амнистията, издействана от българското правителство за българските политически
затворници. След освобождаването си Тодор Александров се завръща в Щип и става главен
учител в местното ІІ класно училище.
 |
| Тодор Александров по време на войните за национално освобождение и обединение |
В града тече усилена подготовка за организиране на
окръга след погрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Заедно с Мише
Развигоров, Тодор Лазаров и Ефрем Чучков разгръщат широка агитаторска дейност,
подкрепена с четнически действия. След сражението в с. Лезово на 10 януари 1905 г. на
четата на войводата Развигоров в ръцете на турските власти попада писмо, в което се
разкрива дейността на Александров. При опит да го заловят, предупреден навреме,
преминава в нелегалност и се присъединява към четата и е избран за неин секретар.
Тодор Александров е делегат от Щипския район на Първия скопски окръжен конгрес
(16–22 януари 1905 г.), чиито председател е Дамян Груев. Това е и първото съвместно
действие на двамата революционери, а по-късно Груев ще забележи:
„В Организацията
навлизат нови, свежи сили, които ще надминат своите първоучители. Аз ще изброя името
само на един от тях, а това е Тодор Александров – слабото даскалче. На пръв поглед никой не
би подозирал, че под тази женска външност се крие революционер по душа. Отличен
организатор, с твърд характер и челична воля, скромен, разумен и тактичен, познавайки от
близо народната душа и болка, той доминира над народните маси. Строг пред себе си, той е
роден за народен водач“.
През 1906 г. е избран за ръководител на Скопския революционен
окръг, а на конгреса от юли месец за секретар на Привременното бюро. Под негово
предложение е прието решението за организирането на терористични групи за борба със
сръбската и гръцката пропаганда. С това започва негово издигане в челните места на революционното движение.
Поради заболяване, през 1907 г. Т. Александров учителства в Бургас. В края на годината
е извикан от Хр. Матов след братоубийственото покушение срещу Борис Сарафов и Иван
Гарванов. В момент на разцепление, породено от идейни различия, Матов се доверява на Т.
Александров, чиито прагматически усет и организационни способности успяват да върнат
Организацията към нейните първоначални целия. Неслучайно Матов го определя като „един
от най-способните хора за организационна работа, които Организацията е имала“.
Александров подготвя Кюстендилския конгрес през 1908 г., а след младотурския
преврат като ревизор на училищата в Македония подпомага укриването на оръжието при
безоръжителната акция, проведена от турските власти.
В началото на 1911 г. е избран за член
на ЦК на ВМОРО заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев, а като запасен член е включен
ген. Александър Протогеров. До Балканската война развива пропагандна дейност с помощта
на задграничния представител Пейо Яворов и от касата на Организацията финансира
издаването на в. „Вардар”, с редактор Данаил Крапчев.
 |
| Тодор Александров, Димитър Ачков и Петър Ацев (Източник: Агенция "Архиви") |
Александров участва в подготовката за войната, а атентатите организирани от него в
Щип и Кочани, стават повод за обявяването на Балканската война.
След нейното начало
застава начело на чета на Македоно-одринското опълчение, с която навлиза в Кукуш и
предава града на настъпващите български войски. Организира селската милиция в района и
извършва два атентата в Солун. В края на войната нарежда на всички чети и революционери
да се върнат в своите райони и да подновят борбата срещу новите окупатори – сърби и гърци,
подложили българското население на насилствена асимилация. В декларацията от 16 май
1913 г., от името на ЦК на ВМОРО, заявява, че няма „спорна“ и „безспорна“ зона, а
единствено български земи в Македония. Доказателството не закъснява през септември 1913
г., когато избухва Охридско-Дебърското въстание.
Под прякото ръководство на Александров през април 1915
г. е организирана Валандовската акция. След няколко
месеца, когато България се включва в „голямата война”,
Организацията се влива в българската армия. По време на
военните действие Александров е ключовото звено между
българското командване и съюзниците, а във вътрешен
план – между правителството и военното началство.
Отговаря за организирането на администрацията в
освободените райони, командва партизански отряд в тила
на неприятеля, действа като военен съветник към ХI
македонска дивизия, подпомага издаването на в.
„Родина“ и „Македония в образи“, заедно с проф.
Любомир Милетич.
След края на войната, въпреки всенародното отчаяние и
покруса, Т. Александров е сред дейците, които възстановяват Организацията под името
Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Възстановява организационните
структури и канали за снабдяване на оръжие, за което помощ получава от Българската
офицерска лига в София. Тя среща противодействие от страна на правителството на
Александър Стамболийски, по отношение на провежданата спрямо Кралството на сърбите,
хърватите и словенците политика. След въоръжен конфликт между кабинета и ВМРО,
Александров и Протогеров, заедно с депутати, редактори на вестници и други лица са
арестувани по нареждане на управляващите. С помощта на организационни дейци двамата
членове на ЦК успяват да избягат.
 |
| Тодор Александров (в средата) с четници в Кочански окръг (Източник: Уикипедия) |
ВМРО подкрепя Деветоюнския преврат от 1923 г. В новата обстановка Александров
установява фактически еднолична власт над най-силната революционна организация в
Европа. Тя добива популярност, а на страниците на чуждестранния печат не слизат статиите
от интервютата с него. Организацията попада под обсега на Комитерна, който привлича на
своя страна Димитър Влахов и П. Чаулев.
 |
| Една от последните снимки на Тодор Александров |
Ситуацията се заплита, когато на 6 май 1924 г. във
Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа срещу
управляващите в единен балкански фронт, съвместно с прокомунистически македонски
формации и дейци на Балканите, и с подкрепата на СССР. Тодор Александров не слага лично
своя подпис в манифеста, но изпада в изолация, като си спечелва враждебността на
българското правителство, на отделни организационни дейци и на Коминтерна.
Финалът на подготвения заговор е на 31 август 1924 г.
край село Сугарево в Пирин планина, когато предателски
куршум покосява Тодор Александров – „Рицарят на
българската национална революция“, „Последния цар на
планините“, „Некоронованият крал на македонските
българи“, „Легендарният водач на ВМРО“.
„Личният пример на народни герои като Александров -
според проф. Любомир Милетич, е наугасаем фар за
потомството, който осветлява тъмните пътеки на
народното бъдеще.“
Николета Войнова
0 коментара:
Публикуване на коментар