Именит български учен - наследник на голям революционен род

Проф. д.ист. н. Бистра Цветкова
(1926 - 1982)

Проф. д.ист.н. Бистра Андреева Цветкова

 (30 август, 1926, София – 16 август, 1982, София) 

   Родена през 1926 г. в София. Внучка е Георги Чуранов, в чиято къща на 17 април е открит Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. През 1947 г. завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952). 

През 1952–1969 г. e н.с. и ст.н.с. в Института за история при БАН, ръководител е на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в Кайро и Париж. От 1969 г. е доцент в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, Катедра Hова и най-нова история. Докторатът ѝ, защитен през 1972 г. в Санкт-Петербург, е на тема „Европейският югоизток и османското проникване (краят на XIV– първата половина на XV в.)“. Професор е в Катедра История на Византия и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на Съюза на научните работници (1976–1982), ръководи научната секция на Ръкописно-документалния сектор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (1977–1980). Извънреден професор e по История на Европейския югоизток и Османска палеография в университета „Екс ан Прованс”, Марсилия (1974–1976). Доктор хонорис кауза е на университета в Страсбург (1981). Лауреат e на Димитровска награда и на специалната награда „Гран При” – платинен медал на Френската морска академия. 

 Автор е в Encyclopaedia of Islam (EI). Избрана е за член на Дирекционния съвет на Mеждународния комитет към Комисията по морска история в Брюксел, на CIEPO – Международния комитет за предосмански и османски изследвания, както и в ръководството на редица научни международни комитети и общества в областта на балканската история, османистиката и ислямистиката. Гост-преподавател и лектор е в десетки европейски и американски университети. Владее и използва в работата си 12 езика. 

 Оставя монументално по обем и значимост научно наследство от над 400 публикации (в България, Западна Европа, САЩ и др.) на изследвания, монографии и документални издания, включително и на чужди езици, между които: 

 Българската народност и изяви на народностно съзнание през 15–18 в. – В: 1300 година на Българската държава. София, 1978. 

 За някои форми на съпротива срещу турския феодален строй през XVIII в. –Паисий Хилендарски и неговата эпоха. София, 1962. 

 Новые данные о христианах-спахиях на Балканском полуострове в период турецкого господства. – Византийский временник. Т. 13. Москва, 1957. 

 Проучвания на градското стопанство през 15–16 вв. София, 1972. Робството в Османската империя и по-специално в българските земи под турска власт. – Исторически преглед, 1954 № 2. 

 Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. 2 т. С., 1954, 1956. 

 Паметна битка на народите (1969, 2 прераб. изд. – 1979, на френски език – 1971 г.) Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971) 

 Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972) 

 Френски пътеписи за Балканите: XV-XVIII в. (2 т., съставителство, 1975) 

 Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975) 

 Les Institutions ottomanes en Europe (1978) 

 Село Смилево, Битолско, в националнореволюционното движение (1979, 2 доп. изд. – 2015).

Родословно дърво на рода Чуранови

изготвено от арх. Милан Чуранов, доскорошен зам.-кмет на Поморие