Положението на беззащитното християнско население в Македония и Одринско е свързано с непрестанни страдания и жертви поради изстъпленията на безотговорните османски служители, на башибозушките жестокости, които не щадят не само основното население на областите — българите, но също и всички потиснати от султанските своеволия. Още в позива на ВМОРО при избухване на въстанието, останало известно в историята като Илинденско-Преображенско, четем: „Ние вземаме оръжие срещу тиранията и безчеловечието; ний ратуваме в името на свободата и човещината; прочее, нашето дело стои по-високо от всякакви национални и племенни различия. Поради това ний трябва да наречем свои братя всички страдащи в тъмното царство на султана. Като нас, българите, страдат и власи, страдат и гърци, страдат и самите турци-селяни“.
В редица райони на потиснатите области населението се вдига масово. Силите обаче са неравни. Срещу лошо въоръжените около 27 000 въстаници са хвърлени десетократно повече военни сили, снабдени с модерно за времето оръжие, както и хиляди башибозук. Започва безпощадна борба срещу населението: изцяло или частично са опожарени над 12 000 къщи, убити са хиляди души, предимно старци, жени и деца, останали без дом и принудени да напуснат родните си места са над 70 000 души. Страданията заливат широки райони.
Може да допуснем, че съседните балкански страни ще вдигнат високо глас на протест срещу кървавите беззакония. Интересен е поради това отзвукът, който внушителното Илинденско въстание има в Гърция, Сърбия, Румъния, пък и сред хърватите, словенците, албанците.
Покрай неприкритите изяви на солидарност с пострадалите, ние обаче срещаме и изяви, които не правят чест на техните автори. Най-често тези понякога дори и срамни прояви се срещат сред ръководните кадри...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар