Патриарх Кирил разобличава фалшификатора на българската история Славко Димевски

сп. Македонски преглед, год. XXXVIIII, 2016, № 2. Елдъров, Светлозар. Паметни бележки на Българския патриарх Кирил за срещите и разговорите си с протойерей д-р Славко Димевски през 1964 година

   ...Славко Димевски обаче се „прослави“ най-вече със споменатата в началото документална мистификация – „Правила на македонский востанический комитетъ“, уж основополагащ документ на Кресненско-Разложкото въстание през 1878–1879 г.

Фалшификатът на д-р Славко Димевски

 

 Става въпрос за текст, написан собственоръчно (или с помагачи) от Сл. Димевски върху бланки с името на патриарх Кирил, като се е опитвал да наподоби, не твърде успешно, калиграфията на епохата. Правилата съдържат 211 члена, формулирани точно по тезите на Института за национална история в Скопие с цел Кресненско-Разложкото въстание да се представи като проява на македонска национална идентичност, различна от българската (в „Правилата“ за българи дори не става и дума). 

 Авторът им твърди, че ги „открил“ в архива на патриарх Кирил в Драгалевския манастир и там ги преписал дословно. Дори посочва фалшива сигнатура: „Арх. од Дело 2341, а.е. 50, лл. 30–61“. Цялата тази скандална история се разиграва няколко години след смъртта на патриарх Кирил, починал на 7 март 1971 г. 

 За първи път Сл. Димевски публикува фалшификата в края на 70-те в Годишника на Института за социологичес- ки и политическо-правни науки, чийто отговорен редактор е самият той. През 1980 г. в Скопие се появи специален сборник, в който освен този „документ“, бяха включени и статиите на девет македонски историци, вдъхновени от него. Българската историческа колегия реагира бурно на тази мистификация (виж бел. No3). 

 Македонската историография обаче продължава и до днес да отстоява автентичността на „Правилата“. Възраженията срещу българската критика обаче се ограничават единствено до статията на академик Христо Христов, която действително съдържа неточности, но изцяло се премълчават аргументите на Коста Църнушанов, които са унищожителни. Без да го казват открито, македонските историци очевидно се опитват да внушат, че този „документ“ е укрит или унищожен от българите. Няма изгледи този спор в обоз- римо бъдеще да получи справедливо разрешение.

 Тук ще се огранича само да поставя няколко реторични въпроса. Как се е случило така, че „документът“, за който Славко Димевски твърди, че бил съхраняван в личния архив на Българския патриарх в Драгалевския манастир, е „открит“ от него, а не от патриарх Кирил – в онази епоха най-добрият познавач на Кресненско-Разложкото въстание и съставител на документален сборник със студия за него10? Защо Славко Димевски изобщо си е дал труда да пре(на)писва „документа“, като просто е могъл да помоли патриарх Кирил за фотокопие от него или сам да си направи такова? (Тук в скоби ще вметна, че наскоро от устата на известен македонски историк чух легендата, че Славко Димевски при гостуванията си у патриарх Кирил се възползвал от неговото доверие и скришом изнасял документи от архива му, отскачал за няколко часа до границата, там набързо му ги копирали и след това се връщал обратно в рам- ките на деня.

 Ако тази джеймсбондовска история наистина е вярна, пак трябва да се запитаме защо тъкмо с най-важния за македонската историография „документ“ той не е постъпил така?). Или, ако все пак хипотетично предположим, че патриарх Кирил по някакви съображения не е искал този „документ“ да види бял свят, защо изобщо е допуснал Славко Димевски да го „открие“? Със сигурност и други такива въпроси могат да се зададат, но няма как накрая човек да не остане с убеждението, че цялата тази гадна история е насочена и лично срещу Българския патриарх Кирил с цел да го компрометира посмъртно...

Целият материал четете по-долу: