Българската екзархия в Източна Румелия

  сп. Македонски преглед, год. XXXIII, 2010, № 4... 69-77. Дончев, Антон. "Българската екзархия в Източна Румелия".

  "Бер­лин­с­кия до­го­вор от 1878 г. пос­та­но­вя­ва зе­ми­те на юг от Ста­ра пла­ни­на до Ро­до­пи­те да об­ра­зу­ват от­дел­на об­ласт, на­ре­че­на Из­точ­на Ру­ме­лия. С из­к­лю­че­ние на Со­фийс­ки сан­д­жак, прик­ре­пен към Кня­жес­т­во Бъл­га­рия, ос­танала­та част от та­зи об­ласт е ос­таве­на под пря­ка­та власт на сул­та­на с из­вес­т­на ад­ми­нис­т­ра­тив­на ав­то­но­мия.

 В ме­се­ци­те след под­пис­ва­не­то на до­го­во­ра, на дне­вен ред из­ли­за бор­ба­та меж­ду ве­ли­ки­те си­ли от­носно ха­рак­те­ра на но­ва­та про­вин­ция. С из­к­лю­че­ние на Ру­сия, ве­ли­ки­те дър­жа­ви под­к­ре­пят ли­ни­я­та за прев­ръ­ща­не на Из­точ­на Ру­ме­лия в про­вин­ция, сход­на с ос­та­на­ли­те про­вин­ции на им­пе­ри­я­та. В край­на смет­ка Ор­га­ни­чес­кия ус­тав, под­пи­сан на 14 ап­рил 1879 г. пос­та­вя об­ласт­та в по­ло­же­ние на поч­ти са­мосто­я­тел­на дър­жа­ва. Бъл­гар­с­ки­ят ú об­лик и ус­пе­хът на рус­ка­та дип­ло­ма­ция по уред­ба­та се оказ­ват в ос­но­ва­та на крат­кия жи­вот на про­вин­ци­я­та. От дру­га стра­на след Бер­лин­с­кия кон­г­рес във вре­ме, ко­га­то бъл­гар­ският на­род е по­ли­ти­чес­ки раз­по­къ­сан, про­дъл­жа­ва­ща­та сво­е­то съ­щес­т­ву­ва­не Бъл­гар­с­ка ек­зар­хия се оказ­ва „оли­цет­во­ре­ние на ду­хов­но­то един­с­т­во меж­ду ос­во­бо­де­ни­те и не­ос­во­бо­де­ни час­ти на бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­ност“.

 Въп­ре­ки това, по­ло­же­ни­е­то на Екзар­хията се вло­ша­ва, а раз­по­къс­ва­не­то на бъл­гар­с­ки­те зе­ми сил­но на­ру­ша­ва ди­о­цеза ú. Друг го­лям проб­лем, пред ко­и­то се из­п­ра­вя Екзар­хи­я­та е мяс­то­то на пре­би­ва­ва­не­то ú. По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на бъл­гар­с­ки­те вла­ди­ци са при­ви­ка­ни и за­дър­жа­ни в Ца­риг­рад до края на вой­на­та, за да не мо­гат да под­тик­ват на­се­ле­ни­е­то към евен­ту­ал­ни раз­мир­ни дейс­т­вия..."

Целият материал четете по-долу: