![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh_OVM6n3ssQVGCaQOELx44LIKZE2IosXcDpDXRpVMj4yY7LGmJu2XXlnQ2vKh4t4ygJq-15rzu7slGJrjGKhzkc-JYZCyM-7_G1CGmqv0EB7OHscrniR_BlqATeEwePouxjETur4ufoQU/s320/%25D0%25B8%25D0%25B7%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BD+%25D1%2584%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB+%25281%2529.png)
сп. Македонски преглед, год. XXXIII, 2010, № 4... 69-77. Дончев, Антон. "Българската екзархия в Източна Румелия".
"Берлинския договор от 1878 г. постановява земите на юг от Стара планина до Родопите да образуват отделна област, наречена Източна Румелия. С изключение на Софийски санджак, прикрепен към Княжество България, останалата част от тази област е оставена под пряката власт на султана с известна административна автономия.
В месеците след подписването на договора, на дневен ред излиза борбата между великите сили относно характера на новата провинция. С изключение на Русия, великите държави подкрепят линията за превръщане на Източна Румелия в провинция, сходна с останалите провинции на империята. В крайна сметка Органическия устав, подписан на 14 април 1879 г. поставя областта в положение на почти самостоятелна държава. Българският ú облик и успехът на руската дипломация по уредбата се оказват в основата на краткия живот на провинцията. От друга страна след Берлинския конгрес във време, когато българският народ е политически разпокъсан, продължаващата своето съществуване Българска екзархия се оказва „олицетворение на духовното единство между освободените и неосвободени части на българската националност“.
Въпреки това, положението на Екзархията се влошава, а разпокъсването на българските земи силно нарушава диоцеза ú. Друг голям проблем, пред които се изправя Екзархията е мястото на пребиваването ú. По време на Руско-турската освободителна война българските владици са привикани и задържани в Цариград до края на войната, за да не могат да подтикват населението към евентуални размирни действия..."
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар