Иван Михайлов (1896 - 1990)

04/09/2016

    Сигурно някои изпитан номеролог може би ще намери интересни закономерности в богатия житейски и революционен път на Иван Михайлов. В спомените си има такива податки. Роден е в края на август 1896 г., а началото на септември 1990 г. предава Богу дух. По средата, 31 август 1924 г., е злочестата гибел на Тодор Александров, негов земляк, учител и съратник в следвоенната революционна борба на македонските българи. 

 От членовете на ЦК на ВМОРО/ВМРО Иван Михайлов е единственият с уникални личностни характеристики. На дълго отлагания конгрес, февр. 1925 г., с. Сърбиново, дн. Брежани, Благоевградска област, е избран на 29 години за водещ член в ЦК на родената от извънредните обстоятелства нова ВМРО. Най-младият от членовете на ръководния орган живее най-дълго. Цели 65 години името му е емблематично в освободителното движение на българите от Македония. 

 Иван Михайлов е единствен от дейците на революционната организация, който толкова много и толкова дълго да е възхваляван и обругаван. Неговото кипящо българско родолюбие и антикомунистическата му убеденост постоянно дълбаят остри разграничителни линии и отворят фронт сред управляващите власти в Белград, София и Скопие. Отстоявайки единството на българската нация и на ВМРО името на Иван Михайлов е обвързано с типичното за междувоенното време политическо насилие. Неговите географски координати не са малко, а едва ли някога то ще бъде оправдано. 

 Живите наследници на видни български родове от Македония пазят спомени за гибелта на техните близки. До днес отношението им спрямо Ив. Михайлов е изтъкано от неприязън и трудно обяснима липса на християнско опрощение. Но има и другото. Дейни представители на цяло поколение млади родолюбци, особено след военния преврат от 19 май 1934 г. продължават делото на Ив. Михайлов. Със свита дясна ръка успоредно на сърцето и слънчевия сплит, поздравявайки се с „ДЖИМ“/Да живее Ив. Михайлов/ те изразяват забраненото почитание към прокудения от Отечеството си български син. 

 Да, вярно е. Негативните последици от т.н. „двойни и тройни македонски убийства“ и резултатите от неразумния терор на „неотговорните фактори“ още по-малко в нашите дни не бива да оневиняваме с лека ръка. Но не бива да се забравя интересен и поучителен психологически феномен. Млади и стари, особено воювалите поданици на обезоръжена Ньойска България подкрепят и се въодушевяват от акциите на Ив. Михайлов. Именно той с личността си и с безспорния си конспиративен талант изпълва поредното революционно десетилетие, 1924–1934 г. на ВМОРО/ВМРО. 

 Съвременните хора и особено политико-дипломатическият елит едва ли е способен да осмисли и обясни тогавашните впечатлителни и запомнящи се индивидуални терористични актове. Убийствата на Т. Паница, Илия Пандурски, сръбския генерал Ковачевич, покушението срещу Жика Лазич в неговия белградски кабинет и особено кралското убийство в Марсилия се възприемат като изпълнение на смъртни присъди от екстериториална революционна организация. Нейните прояви никак не са случайни, защото са желани и приети добре от хиляди в „стара България“, все носители на оправдан национален гняв, възмущение и съпричастност спрямо съдбата на сънародниците в съседните християнски държави. В югозападните предели на българската държава сигурно трудно ще се намери народна песен, издигаща Ив. Михайлов до нивото на Гоце Делчев. 

 Но във Вардарска Македония изводът не в сила. Там изпратеният от Ив. Михайлов Вл. Черноземски е юначният смел изпълнител на обричащия клетвен девиз „смърт на тиранина“. Изпълнената смъртна присъда на югославския крал Александър е посрещната като справедливо божие наказание, заради поруганата национална чест, достойнство и асимилаторски държавен терор над македонските българи по долината на р. Вардар. От моята баба Фикия за първи път чух думата „самосудник“. Тя много приляга като ключ за проникване в духовния свят на последния български революционер. В условията на версайска Европа и разделените Балкани, ВМРО особено при Ив. Михайлов, попада под давлението на много силен личностен, вождистки синдром. Бившият съратник на Тодор Александров е фанатично предан на ценностите и идеалите на ВМОРО/ВМРО. Феноменална е неговата работоспособност и целенасоченост. Впечатляваща е искрената му отговорност и преклонение спрямо паметта на близките му другари. От тук именно се ражда, заедно с извънредните обстоятелства при които живее и работи неговото авторитарно „самосудничество“. 

 Роденият преди 120 години Иван Михайлов винаги се възприема като вождистки тип ръководител, организатор и идеолог на последното издание на българското националноосвободително движение. Постоянното съизмерване т.е. прилагане на неговата висока мярка спрямо нарушителите на организационния морал и дисциплина водят до многобройните братоубийства, суровото политическо насилие върху всички негови противници, както и срещу наричаните от него „предатели и изменици“ на българското национално дело в Македония. Иван Михайлов се оказва сложна и неподвластна на идеологически схеми и политически оценки личност. Убеден съм, че той намира своя изстрадан път към Бога, обладан от действена вяра и покаяние.
   
   Едно е сигурно и определящо. Само той от членовете на ЦК толкова продължително време се подвизава, и то успешно на писменото поле. Четирите тома спомени са достоен паметник на неговия живот, така и на македоно-българската емиграция, от чиято тъкан е неразделна част. В сложните условия след Втората световна война Иван Михайлов се утвърди като авторитетен, идеен разобличител на институционализирания сърбо-комунистически македонизъм. Яркото красноречие, разбираем стил и непреовержимата аргументация на вдъхновеното му перо отредиха достойното място на организационния водач в българска духовност и в сърцата на неговите многобройни съмищленици и последователи. Изследователският дълг обаче към бележития син на „борческа Македония“ остава неизпълнен. Научната биография на Ив. Михайлов остава неиздадена, а тя е истинско професионално предизвикателство за академичните среди и винаги очаквано събитие за почитаемата читателска аудитория. 

 Димитър Л. Тюлеков 
 5 септември 2016 г.

2 коментара:

  1. Когато пишемъ за Иванъ Михайловъ неможе да не споменемъ ,че презъ сеп 1944 година той отказа на гермацитѣ да прави отъ българитѣ въвъ Вадарска Македония пушечно месо и да спаси изтеглянето на герменацитѣ отъ Гърция“не може да пренебрегнемъ и факта ,че той отказа на американцитѣ да прави гражданска война въ България.Американцитѣ следъ тяхното чветене на условията на Иванъ Михайловъ казвътъ Иванъ Михайловъ не иска гражданска война въ България той иска да присѫединява Макеедония къмъ България. Г.Младеновъ отличенъ текстъ за моятъ чичо Радко

    ОтговорИзтриване
  2. Ванче Михайлов е велик борец за присъединяване на Македония към България той си е македонски българин

    ОтговорИзтриване

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024