Българските общини в Македония след Съединението

Печати на българските общини в Солун
Източник: "Уикипедия"

Донесение на руския вицеконсул в Битоля Скрябин до руския посланик в Цариград за положението на българските общини в Македония след Съединението на Княжество България с Източна Румелия 

 27. XI. 1885 г. 

    По примера на Солунската българска община и вследствие циркулярната покана, изпратена от нея до другите български общини, Прилепската и Кърчовската община представиха на местните каймаками адреси за тяхното верноподаничество към турското правителство, за да опровергаят приписваната им от гръцките вестници солидарност на македонските българи с произшествията в Източна Румелия и България. Тези адреси са били изпратени от валията, който от своя страна ще ги изпрати тези дни на Високата порта. 

  Прилепската община при съставянето на своя адрес, чувствайки дисонанса между любовно-верноподаническите изявления и действителните чувства на страдащите българи, се решила да засегне в адреса онези изпитания, които понасят българите поради притесненията от страна на гръцкото духовенство. Но тъй като тези жалби засягат косвено и самите турски власти, които покровителстват гръцкия митрополит, то валията върнал на каймакамина адреса, за да се преработи по съставения от него образец. Другите обаче български общини от Битолския вилает благоразумно се въздържали да правят против съвестта си декларации и не изпратили адреси. 

 Без съмнение подобни адреси в дадения случай ще бъдат представени от турското правителство като доказателство, че българите са доволни от своето положение, а също така и като оръжие срещу тези, които биха се опитали да повдигнат въпроса за изпълнение на § 23 от Берлинския трактат по отношение на Македония. И макар да е известно на всеки по какъв начин турското правителство се сдобива с подобни адреси и макар българите да са описали истинското си положение в молбите, изпратени от тях до Цариградската конференция, трябва обаче да предполагаме, че турското правителство ще намери начин да дискредитира тези молби и ще се помъчи да се изплъзне от реформите в Македония, които все пак са единственият залог за бъдещото спокойствие на страната. Според достоверни известия нашият валия е зает сега със съставянето на рапорт за състоянието на работите във вилаета, а също и за необходимостта от преобразования в него; но какви ще бъдат тези преобразования, може да се съди по следното. 

 Ненавиждайки европейското правосъдие, по чийто образец са били направени последните съдебни реформи и което му отнима лъвската плячка, Аали Кемали Паша като ярък последовател на Корана и Шериата събира и подготвя сведения, за да докаже, че главното зло в положението на страната идва от тези европейски реформи. Пък и какви преобразования може да предложи лице, което открито заявява независимо от своето високо положение на валия за необходимостта от робство и че европейската цивилизация е безсмислица и предмет, недостоен за вниманието на правоверния. 

 Архив внешней политики России, Ф. Политархив 1885 г., д. 548, л. 195–198; оригиналът е на руски. 

 Македония. Сборник от документи и материали. С.,1978, 378–379.