В Гоце Делчев населението иска да учи български

Източник: Протокол от заседание на Инспекторския съвет  при Горноджумайска област за констатациите от въвеждането  на "македонския" език в Пиринска Македония

 (Горна Джумая, 28 април 1948 г.) 

¨...Първи неврокопски училищен инспектор др. Георги Владов докладва: учителският кадър не е добре подготвен. ¨

В началото на годината е устроен тридневен курс за подготовка на волнонаемните учители. Украсата не е на своето място. С въвеждането на македонския език се попречи много на българския. Преглеждал е класни по български език и е констатирал много грешки. Учителите преподават по македонски език, а децата отговарят на български. 

Някои колеги по македонски език преподават и други предмети - аритметика, естествена и други, но децата мъчно усвояват материала. На родитело-учителска среща учителката по македонски език казва: "Дойдохме да научим вашите деца на матерния им език". 

Всички присъствуващи се смеят. Населението говори чист български език - родопско наречие. Учителите по македонски език работят упорито, за да се научи езика. Останалите учители държат да се усвои българския език и в силите на децата се получава голямо раздвоение. Вестник "Пионерче" се пласира насила, а "Септемврийче" намалява. Вестник "Нова Македония" се получава принудително и не се чете. 

Курсовете за ограмотяване на македонски език пропадат. Населението иска да се ограмотява на български език. Председателят на околийския народен съвет е казал, че щат не щат трябва да научат езика, щом като служат тук..¨

Прочетете още »

Изучаването на "македонски език" ограничава развитието на децата

Източник: Протокол от заседание на Инспекторския съвет при Горноджумайска област за констатациите от въвеждането  на "македонския" език в Пиринска Македония

 (Горна Джумая, 28 април 1948 г.) 

"...Светиврачкият околийски училищен инспектор др. Пенчо Пенков даде най-напред общите си впечатления от работата на учителите в околията. 

По въпроса за македонски език каза, че трудностите са много големи, има известно механическо заучаване, но трайни резултати няма. Също даване на толкова часове на македонски език ще се ограничи общото развитие на децата. Дава мнение македонския език да се изучава един път седмично. 

Вестник "Пионерче" се пласира с принуда и се води бележка кой не го получава. Учителката по македонски език в с. Брезница е казала: "Вардарска Македония бе окупирана от българите, а сега само Пиринска Македония е окупирана от българите, но ТИТО ще я освободи". 

Курсовете за изучаване на македонски език се провеждат задължително от страх за запазване на учителските места, понеже на тях постоянно се натяква, че догодина навсякъде ще се учи и говори македонски и ще почне изучаването му още от първо отделени...¨

Прочетете още »

Жителите на Струмица, Велес, Прилеп и Щип са с българско самосъзнание

Изглед към българското читалище "Надежда" в Прилеп
Изт. OldPrilep

Пак там, ф. ГГШ, к. XXXVI/7. Месечни извештаj о унутрашнjои политичку
ситуации на териториjи наше Кралjевине за месец jyни 1939 г.,

16 jула 1939 г.

юни, 1939 г.

"...Ярка индикация за това накъде са насочени миелите и надеждите на македонските българи е проявеният небивал интерес към статията в белградския вестник „Време" - „Румъния отстъпва Добруджа на българите", поместена в броя му от 15 юни 1939 г. 

Заради тази статия във Велес, Прилеп, Щип, Струмица и в други градове вестникът е изкупен буквално за минути. Според сведения на вестникарите любопитството на местните граждани било огромно и ако имали няколко хиляди броя от в. „Време", всички щели да ги продадат. 

В доклада на югославската военно-разузнавателна служба от 16 юли 1939 г. се отбелязва, че този интерес е напълно разбираем, тъй като жителите на тези градове са с българско национално самосъзнание и в подобии публикации „откриват своето желание, сиреч възможност да се отстъпи Македония на българите".4..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 48.

Прочетете още »

В сърцето на Тиквешията плашат сръбски офицер с българско нахлуване

Из: АИНИ, ф. ТАО, к. XXXV/6. Штаб Трете Армиске области, Пов.
Джи. Об. Бр. 3800, 3 новембра 1940 г.

8 - 15 септември, 1940 г.

"...На 8 септември търговецът Петър Куситасов от Прилеп критикува пред посетителите в дюкяна си режима в Югославия и величае България.

На 12 см. Димитър Тодоров от Царево село подхвърля на двама свои съграждани, че във Вардарска Македония „ще дойдат българите"87.

Три дни по-късно Петър Аргиров от Кавадарци се обръща към съпругата на някакъв сръбски жандарм с думите: „дойде вече вашият край... тук е било българско и пак такова ще стане"88..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 57.

Прочетете още »

Старейшина в Кривопаланечко обявява на всеослушание, че е българин

Из: ДАРМ, ф. BOJHOИCTOPИJCKИ институт (ВИИ), Микрофилм (МФ) - 347.
Вардарски жандармериски пук, Пов. J. В.
Бр. 2152, 24.VI.1940 г.

17 юни, 1940 г.

"...Израз на своето непоколебимо българско самосъзнание дава и Йордан Стоянов, старейшина на с. Конопница, Кривопаланска околия.

На 17 юни той заявява на селския събор, че е българин, че ще извърши атентат в местната жандармерийска станция, а след „идването на българите" ще стане български началник75..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 53.

Прочетете още »

Църковен служител от Прилеп с умиление пали свещ, когато идват българските войски

Изглед към Маркови кули край Прилеп
 Изт. Old Prilep

Из: АИНИ, ф. ТАО, к. XXXV/6. Штаб Трепе Армиске области, 

Пов. Т. Об. Бр. 897, 4 Maja 1940 г.

"...Открити прояви с такъв характер са засвидетелствани през април, май и юни 1940 г. На 10 април Киро Петров, старши подофицер в 30-ти пехотен полк, казва на всеослушание в едно кафене в гр. Урошевац, Косово, че е българин. 

На 20 см. църковният служител Сотир Миов от с. Марков град, Прилепска околия, убедено твърди пред посетителите в една прилепска кръчма, че в близко време Югославия ще бъде нападната от Италия и България. 

По време на своя разказ С. Миов държи в ръцете си голяма восъчна свещ, като обявява, че ще я запали, когато „дойдат българите"73..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 53.

Прочетете още »

"Аз съм българин и като българин ще умра", казва жител на Куманово

Въпреки че в историографията Куманово често е наричан
 "червената крепост" на Македония,
мнозина жители на града с огромно задоволство се включват
във всички народностни прояви и инициативи на българската административна
 власт след  април 1941 г. Тази снимка е именно от такъв момент.

Из: АИНИ, ф. ГГШ, к. XXXVI/8. Вардарски жандармериски пук, Пов. J. Т.
Бр. 1954, 

28 септембра 1940 г.

"Репресивните мерки против прилепските демонстранти не довеждат до преустановяване на българските национални прояви. 

На 25 август, след края на футболна среща в Кичево, футболистите Драгутин Серафимов и Виктор Матев изпяват българска народна песен. 

На следващия ден Дине Бойков от Валандово, вървейки по една от градските улици, извиква с пълни гърди: „Всички сме българи. Да живее София!". 

Здравината на българския дух убедително е демонстрирана и от Наце Петрушев от Куманово, който на 29 август обявява ред свои съграждани: „Аз съм българин и като българин ще умра"..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 55.

Прочетете още »

Свещеник от Битоля: Аз съм българин, нека цял свят го чуе!

Вълнуващ момент от незабравимото посрещане 
на българската армия в Битоля през април 1941 г. 
Както се вижда на фотографията, дори офицерите от силите 
на Оста са впечатлени от ентусиазма на местните българи 
и се поддават на всеобщия възторг

Из: Месечни извештаj о унутрашнjoи политичкоj ситуации на територии наше Кралевине за месец Maj 1939 г.

11 jyни 1939 г.

"Стремително надигащият се български национален дух в края на юни и през целия юли 1939 г. има още проявления. 

На 28 юни в с. Месейща, Охридска околия, местният учител Войдан Бимбилов и селяните Софрони Иванов, Григор Срезов, Костадин Тупанчев, Дойчин Николов, Кръстьо Йолев и Григор Матов изпяват няколко български народни песни и многократно се провикват „Да живее майка България"... 

Скръбен зов за свобода е казаното от свещеника Михаил Тасев пред хотел „Босна" в Битоля: „Ние сме роби, аз съм българин, нека цял свят го чуе..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 48.

Прочетете още »

"За България ни бие сърцето..."

Ето така през 1941 г. Македония посреща своите герои.
На фотото отчетливо се забелязва спонтанната и искрена радост,
 с която скопски младежи носят бореца срещу 
сръбската тирания Коце Ципушев

Из "ВА, п. 17, к. 518, ф. 5, per. бр. 22. Подотсек Граничне трупе. Пов. Об. Бр. 148, 21 априла 1939 г. у Битолу"

"Сходни мисли по повод окупацията на Албания изказва Христо Панчев, стажант във финансовата служба на с. Градешница, Битолска околия. На 15 април в присъствието на местни жители той заявява: 

„И нас трябва да ни окупира чужда сила, тьй като ние не сме югославски народ. Майка на нашия народ е България и за България ни бие сърцето, а че не смеем да се показваме като българи, това е друго нещо". 

На отправените му забележки от местния учител и селския кмет, X. Панчев гневно отвръща: 

„Слушайте какво ви говоря. Ако един ден България стане велика сила, с един удар ще вземе всичко това"36...""

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 47.

Прочетете още »

Роднините на съветския комунистически функционер от Охрид Георгий Маленков възпяват ВМРО

Снимката е от митинг в Охрид през 1942 г. Надписите
 на плакатите показват красноречиво настроенията
сред по-голяма част от местните жители

Из "Штаб Tpehe Армиске области, Пов. Ъ. Об. Бр. 1390, 
4 октобра, 1939 г."

"Съпричастността си към българската национална кауза проявяват и младежите Никола Маленков, Борис Маленков, Георги Коцарев, Борислав Тасев и Владо Цветков, всички от Охрид. 

На 17 с.м. те изпяват няколко песни, посветени на водачи на ВМРО, и извикват българския поздрав „ура". Ден по-късно Паун Войданов от охридското с. Мешейща изпява пред 15 деца от селото песента „Капитан Бърдаров, 19-ти Шуменски полк", посветена на българския офицер кап. Христо Бърдаров, отбраняващ с частта си Охрид през Първата световна война. 

На отправеното му предупреждение от командира на местната жандармерийска станция да не пее тази песен, П. Войданов рязко отговоря, че не се страхува от наказание и ако иска, сто пъти ще я изпее..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 50.

Прочетете още »

Във Вардарска Македония "на всяка крачка се среща българщината"

Из "Месечни извештаj о унутрашньoj политичку ситуации на теритоpиjи наше Кралевине за месец новембар 1939 г.

Београд, 16.XI.1939 г."

"През ноември 1939 г. югославските военни разузнавачи отразяват в донесенията си нови факти. На 15 ноември Светозар Воинов от Царево село извиква „Да живее майка София..." в местната гостилница , а на 21 с.м. велешките работници Димко Митров, Стоян Тоцилов и Душан Пецов изпяват българската песен „Македонийо, черна робийо..." 

Апостол Георгиев от с. Пехчево, Малешевска околия, на 26 с.м. изпява няколко български народни песни и скандира „Да живее България". 

В доклада си за ноември 1939 г. югославското военно разузнаване констатира, че на територията на Вардарска Македония „на всяка крачка и във всеки случай се среща българщината..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 52-53.

Прочетете още »

"Шуми Марица" оглася Радовиш на войнишко изпращане

1939 г. 

"...С мисли за България се отправя към войсковата си част военнослужещият Петър Тошев от Радовиш. 

На 12 април той поръчва на оркестъра в радовишкия хотел „Белград" да му изсвири и изпее българския държавен химн „Шуми Марица"37..."

Публикувано в: сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 47.

Прочетете още »

Таткото на Денко Малески открито пял български песни в Струга (Документ)

1939 г.

"...На 19 август по време на другарска среща в Струга, с участието на около 100 местни граждани, учителите Вангел Коджаманев, Владо Малев (баща на проф. Денко Малески - б.а.) и Климент Малев, студентите Никола Несторов, Борислав Коцарев и Христо Плачков, търговците Божидар Мойсов, Георги Несторов, Петьр Мойсов и др. изпяват българските народни песни „Болен ми лежи Миле поп Йорданов", „Пайдушка" и др. 

Разузнавателната служба на Трета армейска област не е пропуснала да отрази казаното от Б. Мойсов пред присъстващите, че „нас са ни освободили българските комити"52..."

Публикувано в: сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 49.

Прочетете още »

Тайни сръбски документи за българите в Македония (Прилеп, 1938 г.)

Димитър Чкатров

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 43.

"...През 1938 г. югославското военно разузнаване регистрира други изблици на български национални чувства. 

На 17 юли по време на едно сватбено празненство в Прилеп Александър Хаджиздравев (стажант-съдия в Прилепския окръжен съд и лидер на прилепската младежка организация на управляващия Югославски радикален съюз, в миналото член на ММТРО), Борис Попов (кмет на града, в миналото член на ВМРО), брат му Стефан Попов, прилепският окръжен съдия Илия Найчев (в миналото член на ММТРО) и Димитър Чкатров изпяват българските революционни песни „Жив е той, жив е, там на Балкана...", „От връх Пирин планина отчаян глас се чува. Македония плаче...", „Тих бял Дунав се вълнува...", „Ако искаш правда, ако искаш ред...", а също и няколко песни за българските военачалници генерал Никола Иванов и полковник Борис Дрангов, посветени на тяхната лична смелост и героизма на българската армия през Междусъюзническата война..."

Прочетете още »

104-годишен документ за политиката ни към българите в Албания

Учен от Македонския научен институт (МНИ) откри основополагащ документ за началото на българската държавна политика към нашето малцинство в Албания. 

Става дума за Протокол №33* от заседанието на Министерския съвет на Царство България, начело с премиера д-р Васил Радославов, проведено на 24 март 1914 г. С него се назначават за църковно-просветна работа сред българското население в Албания Иконом Търпо Поповски – за архиерейски наместник в страната, революционерът Павел Христов – за главен училищен инспектор, Христо Атанасов – за главен учител в Североизточна Албания (Голо бърдо и Поле, Дебърско) и Никола Киров (по-късно известен като писател и журналист с добавката „Майски” към името си) – за главен учител в Югоизточна Албания (Корчанско).

С документа правителството пристъпва към реализацията на проекта за създаване на Българска митрополия в Албания чрез сливане на частите от Дебърско-Кичевската и Охридско-Преспанската епархия на Българската екзархия, попаднали в границите на албанската държава през 1913 г.

*. Документът е публикуван за пръв път в сборника „100 години от Охридско- Дебърското въстание”, София, 2014 г. 

Прочетете още »

Революцията в душите на младотурците

Ниязи ефенди
Сн. Уикипедия

Революцията в душите

Разговор с Ниязи ефенди

...Но как стана преломът в душата на Ниязи ефенди, от когото българското население в Ресен и околията не знае по-голям мъчител и гонител? Ниязи ефенди, това е най-големият враг на българите почти до дохождането на Рефик бей за бинбашия в Ресен. Наскоро след неговото дохождане, у Ниязи започва една чувствителна промяна...

Ниязи бег заявява: 

Досега ви преследвах, защото смятах, че вие сте причината за всички нещастия в страната. След като се убедих, че се мамя в това и че злото е в стария режим, а спасението в нашето братство, аз започнах борба против режима, а вам подавам искрено ръка за братска работа.

А един от тукашните юзбашии, като обливал със сълзи полите на един българин в едно смесено българо-турско събрание, направил по следния начин своята изповед: 

- Братя и сестри, досега ви преследвах, защото няколко развалени паши така ни заповядаха. Тези хора днес са изгонени. Да забравим миналото и нека занапред да живее братството и свободата. 

По същия начин дал обяснения за миналите си грехове и султанът. Той бил заблуден от подли паши. 

Във всичко това има нещо дивно и чудно и дори, за западните хора невероятно. Но такива са фактите и ние сме длъжни да ги зарегистрираме. 

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Българските общини в Македония след Съединението

Печати на българските общини в Солун
Източник: "Уикипедия"

Донесение на руския вицеконсул в Битоля Скрябин до руския посланик в Цариград за положението на българските общини в Македония след Съединението на Княжество България с Източна Румелия 

 27. XI. 1885 г. 

    По примера на Солунската българска община и вследствие циркулярната покана, изпратена от нея до другите български общини, Прилепската и Кърчовската община представиха на местните каймаками адреси за тяхното верноподаничество към турското правителство, за да опровергаят приписваната им от гръцките вестници солидарност на македонските българи с произшествията в Източна Румелия и България. Тези адреси са били изпратени от валията, който от своя страна ще ги изпрати тези дни на Високата порта. 

  Прилепската община при съставянето на своя адрес, чувствайки дисонанса между любовно-верноподаническите изявления и действителните чувства на страдащите българи, се решила да засегне в адреса онези изпитания, които понасят българите поради притесненията от страна на гръцкото духовенство. Но тъй като тези жалби засягат косвено и самите турски власти, които покровителстват гръцкия митрополит, то валията върнал на каймакамина адреса, за да се преработи по съставения от него образец. Другите обаче български общини от Битолския вилает благоразумно се въздържали да правят против съвестта си декларации и не изпратили адреси. 

 Без съмнение подобни адреси в дадения случай ще бъдат представени от турското правителство като доказателство, че българите са доволни от своето положение, а също така и като оръжие срещу тези, които биха се опитали да повдигнат въпроса за изпълнение на § 23 от Берлинския трактат по отношение на Македония. И макар да е известно на всеки по какъв начин турското правителство се сдобива с подобни адреси и макар българите да са описали истинското си положение в молбите, изпратени от тях до Цариградската конференция, трябва обаче да предполагаме, че турското правителство ще намери начин да дискредитира тези молби и ще се помъчи да се изплъзне от реформите в Македония, които все пак са единственият залог за бъдещото спокойствие на страната. Според достоверни известия нашият валия е зает сега със съставянето на рапорт за състоянието на работите във вилаета, а също и за необходимостта от преобразования в него; но какви ще бъдат тези преобразования, може да се съди по следното. 

 Ненавиждайки европейското правосъдие, по чийто образец са били направени последните съдебни реформи и което му отнима лъвската плячка, Аали Кемали Паша като ярък последовател на Корана и Шериата събира и подготвя сведения, за да докаже, че главното зло в положението на страната идва от тези европейски реформи. Пък и какви преобразования може да предложи лице, което открито заявява независимо от своето високо положение на валия за необходимостта от робство и че европейската цивилизация е безсмислица и предмет, недостоен за вниманието на правоверния. 

 Архив внешней политики России, Ф. Политархив 1885 г., д. 548, л. 195–198; оригиналът е на руски. 

 Македония. Сборник от документи и материали. С.,1978, 378–379.

Прочетете още »

Михайло Апостолски иска да стане български чиновник

Ген. Михайло Апостолски
Източник: archivesforbalkans.bg

Бъдещият югославски генерал Михайло Апостолски иска да стане български чиновник

               София, 18. XI 1941 г.

ДВИА, ф. 20,оп. 3, а.е. 60, л. 465  

Входящ № 24 365

ЗАЯВЛЕНИЕ

от Михаил Митев Апостолов от град Скопие, генерал щабен офицер от бившата югославска армия. 

                                     Моли да бъде назначен на служба. 

Скопие                                                                                        Поверително

                          Командир на V-та армия

Да се съберат необходимите сведения за лицето Михаил Митев Апостолов и представят в най-скоро време в Щаба на войската. 

                                                                                  Заповед № 17 659 от 18. XI 1941 г. 

Документът е публикуван в „Освобождението на българи от Вардарска Македония – военнопленници от бившата югославска армия през Втората световна война”, С., Македонски научен институт, 2016, 369 с.

Прочетете още »

Българската армия освобождава от плен Михайло Апостолски

Ген. Михайло Апостолски
Източник: Уикипедия

Заповед на началника на отделение при Щаба на войската подполковник Николов до военния аташе при Българската царска легация, Рим за освобождаване на военопленници българи, в това число и Михаил Митев от Щип

ДВИА, ф. 20, оп. 3, а.е. 26, л. 689                                              София, 7 юли, 1941 г. 

РИМ, Българска царска легация 

Военен Аташе

Да се освободят българите пленници:

1. Михаил Митев (Апостолов) от Щип. Намира се в лагера Вестне, близо до гр. Милано.

2. Петър Милюф Фирнев, Стоян Л. Лазаров, Митю Борисов Камберов, Владимир Николов Пиперов, Григор Генев Гельов, Радко Мащев Кяев - всички в лагера при гр. Тирана. 

ЗАПОВЕД № 15988 от 7 XII 1941 г.                                                                     Николов

Документът е публикуван в „Освобождението на българи от Вардарска Македония – военнопленници от бившата югославска армия през Втората световна война”, С., Македонски научен институт, 2016, 341 с.

Прочетете още »

Властите в Щип гарантират за българския произход на Михайло Апостолски

Бъдещият генерал Михайло Апостолски
по време на Втората свметовна война

Служебна бележка

   Щипската градска община удостоверява, че Михаил Митев Апостолов от град Щип, който е военопленник в град Вестне, Италия, е българин и жител на гр. Щип. 

 Настоящето му се дава, за да послужи пред военните власти за освобождение от пленничество. 

23 юни 1941 г.                                                                           Кмет: Димитър Караджов
                                                                             Секретар: Любен Ефремов (?)

Документът е публикуван в „Освобождението на българи от Вардарска Македония – военнопленници от бившата югославска армия през Втората световна война”, С., Македонски научен институт, 2016, 339 с.

Прочетете още »