На живо: Лектория за сръбските погроми в Босилеградско

  Гледайте на живо лекторията на Македонския научен институт, която е посветена на сръбските погроми в Босилеградско. 

 В дискусията участват гл. ас. д-р Ангел Джонев и Иван Николов, Директор на КИЦ - Босилеград. Водещ на събитието е известният български журналист Коста Филипов. 

Още по темата:

… На полосата между двете държави първи хората от Краището понасят агресията на съседите в Сръбско-българската война от 1885 г. Втория път вражеската армия прониква през Междусъюзническата война в края на юни 1913 г. През десетдневката на сръбската окупация е извършено голямо мародерство. В Босилеградско и в окрайнината Каменица установените загуби са в размер на 467 546 лв. Унищожени са 16 420 дка, засадени с различни култури. Заграбен е добитък, имущество и храни на 542 домакинства. Предпочитаната плячка са предимно дребен добитък – овце, кози, свине, кокошки, но и едър – говеда, коне. От храните основно са задигнати житни култури, брашно, сирене, масло и ред други артикули, сред които важно място заема ракията. При сумирането по общини се оказва, че са отмъкнати над 2000 литра. Посегателство е извършено на движими вещи, не са пощадени общинското и училищното имущество като маси, прозорци, чинове, учебни помагала, а в с. Караманица и цялата училищна библиотека. Невъзможното да се задигне, подлежи на унищожение. 

 Например в с. Дукат са изгорени 37 къщи, 23 плевни, 25 кошерa и 5 хамбара. Не е простено и на хората, като в селата от района са убити над 40 души предимно деца и старци. Поведението към цивилно население показва какво представлява противниковата армия. Въобще за отношенията по време на Балканските войни се произнася Карнегиевата анкетна комисия, която разобличава воюващите, но жестокостта на сърби и гърци остава ненадмината. Третия път, когато Босилеградско се изпречва пред сръбския гняв, е в разгара на Първата световна война. 

България се включва в геополитическия сблъсък на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили. Целта е да завърши националното си обединение. Коалицията включва само четири държави, като заедно с Царството в съюза са Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Другата групировка обединява много повече страни, като основните са Франция, Великобритания, Италия и Русия, а на Балканите – Сърбия и Черна гора. Постепенно във времето към тях се присъединяват Румъния и Гърция. Българската армия започва заедно със своите съюзници първоначално офанзива против Сърбия. За близо два месеца кралството фактически престава да съществува. Остатъкът от армията му се спасява на територията на Гърция. 

В овладените зони Централният съюз въвежда своя администрация. България създава Македонската и Моравската военноинспекционнa област, където са изградени окръжни, околийски и общински структури. Главната квартира на Действащата армия се разполага в Кюстендил. През 1916 г. войната продължава на два фронта. Заедно с южния по границата с Гърция се появява и северен в Румъния. Сраженията са много кървави със сериозни човешки и материални загуби. Българската армия заедно със съюзническите отвоюва значителни територии и към Царството са присъединени още Добруджа и Югоизточна Македония, но пък е отстъпен районът на Битоля. Именно натискът на съглашенците в последния участък се съчетава с провеждане на диверсионни и саботажни акции в Поморавието. 

С тази задача е натоварен сръбският поручик Коста Милованович Печанац. Фамилията му на български език се превежда още като Печанец или Пекянец. Той има дълъг стаж в борбите в Македония. Участва в Балканските, а в Първата световна война успява да се спаси и бяга заедно с остатъка от сръбската армия на гръцка територия. Оттам в края на септември 1916 г. със самолет е транспортиран в Поморавието със задачата да оглави въоръжената борба в тила на Централните сили. Той е привърженик на партизанската тактика, а и такива са дадените му инструкции. Провежданите диверсионни акции се координират с опитите за пробив на фронта от съглашенците … 

Резултатът от нахлуването на четата на К. Печанац в Босилеградско е печален за района. Населението е подложено на убийства и малтретиране. Имуществото му е унищожавано, палено и разграбвано. Според рапорта на ген. Петров резултатът е следният – „От това нападение на разбойническата чета са заклани 32 человека и изгорени 2 живи деца. Изгорени са къщите и други постройки на 317 домакинства. Общо загубите от това нападение са около 2 и ½ милиона лева по оценка през нормални времена.”. Сведенията му се базират на анкета, проведена непосредствено след събитията от училищния директор и босилеградчанин Йордан Захариев.

 Последният изпраща своя доклад, придружен с 26 фотографии, чрез кюстендилския окръжен управител до министъра на вътрешните работи. Въпреки положените усилия този документ все още не е издирен. Публикуван е само един акцент със загубите за района. В наличност са обаче 21 стъклени плаки от изгорелия Босилеград. Те са непосредствено визуално доказателство за резултатите от насилието. 

 На 16 май директорът Петрун Сираков се завръща в Босилеград. „Пристигнах в 9 часа и видях горящите остатъци от къщите. Отидох у дома, за да видя изгорелите ми дрехи и покъщнина. Мъките ми бяха големи!... Писъците и плачът на жени, деца и мъже, които се бяха завърнали, бяха покъртителни!... Аз намерих дома бита жестоко от разбойниците стара майка и битите също жестоко две сестри, които като нея бяха останали дома, да пазят къщата. Те още не бяха се опомнили от страшните преживявания от предишния ден. Те говореха за събитията и катастрофата с нервно треперене. Смазаната от бой стара майка лежеше на постел. Дрехите ми и покъщнината бяха съвършено унищожени – едни разграбени, а други изгорени. Започна се прииждането на избягалите. Сърцераздирателните им писъци се разнасяха надалеч.”. – описва жестоката гледка в летописната книга на училището прогимназиалният директор”.

Из книгата на Ангел Джонев, „Погромът в Босилеградско 15–16 май 1917 г.”, Кюстендил, 2016.