МНИ на научна конференция за проф. Благой Шклифов

сряда, 26 октомври 2016 г.

Проф. дфн Благой Шклифов
    Македонският научен институт (МНИ) е съорганизатор на тридневна научна конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. дфн Благой Шклифов. Научното събитие, което ще започне днес от 16.30 ч. в Унгарския културен институт в столицата, ще се проведе под наслов "Българският език - древен, съвременен, единен". Със свои доклади ще участват десетки български учени - историци, лингвисти, диалектолози, част от които са членове на авторитетни научни центрове у нас и в чужбина. 

По-долу Ви предлагаме кратка биография на проф. Шклифов и пълна програма на научния симпозиум. 

Кой е проф. дфн Благой Шклифов?

    Проф. д.ф.н. Благой Шклифов (1935–2003) е роден в село Черешница, Костурско.  Дядо му Кольо (Никола) е участник в Илинденско-Преображенското въстание. Баща му Стефан Шклифов, роден през 1904 г. в Черешнища, през 1913 г., е записан от гръцките власти като Стефанос Склифас, а майка му – Доста Шамова, е преименувана на Теодота Сяму. 

 По време на Гражданската война в Гърция като дете е евакуиран в НР Македония,  а оттам е изпратен в Унгария, където завърша средно и висше образование – руска и българска филология. През 1964 г. се премества в София. След завършена аспирантура от 1971 г. работи в Института за български език при БАН. През 80 и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и в СУ „Св. Климент Охридски” дисциплините „Историческа граматика на унгарския език” и „Унгарска диалектология”. 

 Проф. Шклифов изследва югозападните български говори – главно костурския, преспански и бобощенския говор, старобългарското влияние в унгарския език, обръща сериозно внимание на книжовната норма в Р Македония. Според него тя е „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа“. В последната си книга „На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век” публикува данни за нечовешките мъки, през които преминават дедите му, за да запазят българщината в Костурския край. Не успява да завърши започнато дело – умира на 24 септември 2003 г.  след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония.

Из трудовете на проф. Благой Шклифов:

Костурският говор. С., 1973.
Долнопреспанският говор. С., 1979.
Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори. С., 1995, 119 с.
Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско–Леринско).С., 2000, 144 с.
Български диалектни текстове от Егейска Македония. В съавторство с Екатерина Шклифова. С., 2003, 288 с.
На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. С., 2011, 400 с.

ПРОГРАМА ЗА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК  – ДРЕВЕН, СЪВРЕМЕНЕН, ЕДИНЕН”, ПОСВЕТЕНА НА 80-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФ. ДФН  БЛАГОЙ ШКЛИФОВ
Организатори:
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК „ПРОФ. Л. АНДРЕЙЧИН”
СЕКЦИЯ ЗА ЕТНОЛИНГВИСТИКА
УНГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

ОТКРИВАНЕ – 26.10.2016 г. в 16.30 часа в Унгарския културен институт ул. „Аксаков” № 16
16.30ч. Откриване от доц. д-р М. Китанова
Филм с последното интервю на Бл. Шклифов
Коста Влахов "Спомени за проф. Благой Шлифов - земляк, учен и приятел".
Доц. д-р Ал. Гребенаров, председател на Македонския научен институт –  представя последната книга на Бл. Шклифов „На кол вода пиехме. Записки на Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век”, 2011, Изд. „Изток Запад”
Доц. д-р Н. Павлова, Институт за български език представя книгата на Бл. Шклифов „За разширение на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление”, 2003 г.
27.10.2016 г. 10 часа, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН,
Бул. „Шипченски проход 52” Голям салон
ИСТОРИЯ НА ЕЗИКА И РОДОВАТА ПАМЕТ
модератор: Мария Китанова
10.00 – 10.15 Ангел Ангелов. Към въпроса за лингвистичните стратегии на македонизма.
10.15 – 10.30 Марияна Цибранска-Костова, Страдащото тяло в орбитата на една молитва от Абагара на Филип Станиславов
10.30 - 10.45 И. Карачорова. Цикъл молитви за родилка в ръкопис от НБКМ
10.45 – 11.00 Миглена Маринова. Детските игри у еркечките българи като резервен антропогенен ресурс на културния туризъм (по материали на с. Падина и с. Аврен, Варненско).
11.00 – 11.15 ДИСКУСИЯ
11.15 - 11.45 Кафе пауза
модератор Неда Павлова
11. 45 – 12.00 Ваня Мичева, Хипотактични съюзи в новобългарските дамаскини
12.00 – 12.15 Мария Китанова. Един различен поглед върху българската фонетика (Благой Шклифов, Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика, С. 1995)
12.15 – 12.30 Палмира Легурска. Ролята на просветните институции за изграждане на националната идентичност
12.30 – 12.45 Наум Кайчев. Социодемографски особености на с. Черешница, Костурско в началото на ХХ в.

12.45 – 13.00 Петър Сотиров. За един новооткрит езиков и етнографски източник - „Кратка история за село Негован, Лъгадинско – гръцка
13.00 – 13.15 ДИСКУСИЯ
13.15 – 14.30 обяд

14.30 ч. ЕТНОЛИНГВИСТИКА И ОНОМАСТИКА
модератор: Марияна Витанова
14.30 – 14.45 Максим Стаменов. Кеф за лев. Българската следа в търсене на удоволствие по османски образец
14.45 – 15.00 Неда Павлова. За някои междуметни обръщения в българската реч
15.00 – 15.15 Йоанна Кирилова. Приносът на Бл. Шклифов в проучването и съхраняването на българската пастирска терминология
15.15 – 15.30 Калина Мичева-Пейчева.  Анатомизъм в текстовете от Егейска Македония.
15.30 – 15.45 Дискусия
15.45 – 16.15 Кафе пауза
модератор: Йоанна Кирилова
16.15 – 16.30 Надежда Николова. Названия на лечебни растения и употребата им в българската народна медицина (Лингвокултурологичен аспект)
16.30 – 16.45 Анна Чолева-Димитрова. Местните имена в Царибродско – част от българската онимна система
16.45 – 17.00 Мая Влахова. Някои забравени названия на плодове в топонимията на Западна България
17.00 – 17.15 Миглена Маринова. Антропоними в еркечкия говор на с. Падина, Варненско
17.15 - 17.30 Илияна Гаравалова. Названия за „ръж“ в славянския езиков континуум
17.30 – 17.45 Елена Узеньова. Етнолингвистични аспекти на традиционната народна култура в Средните Родопи: случаят на Виево
17.45 – 18.00 Дискусия
18.00 Коктейл в Дом на учения, БАН
28.10. 2016 г. 9.30 часа Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН, бул. „Шипченски проход №52”, бл. 17
Голям салон
СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
модератор Палмира Легурска
9.30 – 9.45 Михаил Виденов.  Законът за инерцията в речевата урбанизация
9.45 – 10.00 Борислав Попов. Триелементен структурен модел в езиковите системи и в човешкото познание
10.15 – 10.30 Кристияна Симеонова. За някои интересни терминологични метафори.
10.30 – 10.45 Велислава Стойкова „Тенденции в развоя на българската математическа терминология – преглед на учебниците по природни науки, издадени на български език в Белград през първата половина на XIX в.“ 
10.45 – 11.00 Дискусия
11.00 – 11.30 – Кафе пауза
модератор Калина Мичева
11.30 – 11.45 Екатерина Петкова. За някои операторни категории, използвани в класификацията на организмите.
11.45 – 12.00 Иво Панчев. Трудните предлози: синонимната употреба на някои предлози в българския език
12.00 – 12.15 Димитрина Спасова Лесневская. Прагмалингвистични особености на българските търговски писма
12.15 – 12.30 Ванина Сумрова. Тройнородови съществителни имена в българския език
12.30 – 12.45 Дискусия
12.45 – 14.15 Обяд

ДИАЛЕКТОЛОГИЯ
модератор: Лиляна Василева
14.15 – 14.30 Марияна Витанова. Приносът на Благой Шклифов в проучването на югозападните български говори.
14.30 – 14.45 Лучия Антонова. Българските говори в Косово.
14.45 – 15.00 Славка Керемидчиева. Общославянски и ексклузивни лексеми в Общославянския лингвистичен атлас в контекста на българския материал
15.00 – 15.15 Георги Митринов. Български следи в говорите на днешни гръцки села в Беломорието.
15.15 – 15.30 Дискусия
15.30 – 16. 00 Кафе пауза
Модератор: Славка Керемидчиева
16.00 – 16.15 Лиляна Василева. „Българските материали за Общославянския лингвистичен атлас (том 2 Животновъдство) – допълване на изоглосите и очертаване на нови ареали“.
16.15 – 16.30 Кирил Кирилов
16.30 – 16.45 Миглена Маринова. Названия, свързани с тъкането, в еркечкия говор на с. Падина, Варненско
16.45 – 17.00 Иван Г. Илиев. Говорът на село Главки, Ксантийско - морфологични особености
17.00 – 17.15 Христина Дейкова. Начини на проникване, адаптиране и интегриране на румънски глаголни заемки в говора на Ново село, Видинско
17.15 – 17.30  Дискусия
Закриване

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017