Любомир Георгиев "П. К. Яворов романизирана монография", С., 1972, 111-138.
"...Яворовото участие в съдбините на Македония няма характера на временно увлечение. Не е и подражание на най-великия ни поет, макар че и да бе такова, едва ли би имало нещо за осъждане.
То съставлява една от двете същности на поета и общественика, а в определени периоди обзема всичките му мисли и дела. Запламтява харамийската му кръв и той изоставя близки и служба, отлага творческите си планове и намерения и грабва пушката, за да се втурне по стръмните пътеки на Пирина,опиянен от романтиката на борбата..."
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар