 |
| В края на XIX в. Македония е разделена на три вилаета |
Обект на изследването е прегледът и анализът на съотношението между българския език, представен от регионалните и книжовните варианти през Възраждането и чуждите езици - турския и гръцкия - в комуникацията през ХVIII - ХIХ в.: един период, в който целият български народ, както останалите народи на Балканите намиращи се под османско владичество, започва да изгражда представата за себе си като народ и формираща се нация.
Тя постепенно се осъзнава като общност, която започва да осъществява интензивна вътрешна комуникация, предопределена от езиковата хомогенност (1), обща колективна памет, т.е. съзнание за общо историческо минало, което става основната единица за съпринадлежност между членовете й (2) и зачатъци на идеята за равнопоставеност на членовете на обществото (3) - нещо недопустимо и неосъществимо за поданиците на една феодална система като османската в началото, но все по-осезаемо и желано с времето и особено след реформите през Танзимата...
Тя постепенно се осъзнава като общност, която започва да осъществява интензивна вътрешна комуникация, предопределена от езиковата хомогенност (1), обща колективна памет, т.е. съзнание за общо историческо минало, което става основната единица за съпринадлежност между членовете й (2) и зачатъци на идеята за равнопоставеност на членовете на обществото (3) - нещо недопустимо и неосъществимо за поданиците на една феодална система като османската в началото, но все по-осезаемо и желано с времето и особено след реформите през Танзимата...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар