Популярен албански политик призна за дискриминация на българите в Македония

Африм Гаши

Интервю на д-р Антон Панчев, член на Македонския научен институт.

Африм Гаши е роден в Скопие (09.11.1977). Юрист по образование, като в момента учи магистратура по политически науки в Университета “Св. Кирил и Методий” в Скопие. От няколко години е редактор в Издателска къща “Логос-А” в Скопие. Публицист и автор на няколко рубрики и колумнист в ежедненвия печат в Македония. През 2011 г., заедно с д-р Зечирия Ибрахими, става основател на общонационалното албанско политическо, културно и икономическо списание “SHENJA”. Основател на портала със същото име www.shenja.mk, докато през 2014 г. е сред идеолозите и основателите на политическия субект – Движение „БЕСА” и понастоящем е Генерален секретар в този субект.

- Уважаеми г-н Гаши, Вие сте Генерален секретар на Движение „БЕСА”. Защо се създаде това движение и кои са основните идеи на тази организация?

- Движение „БЕСА” е една автентична, автохтонна и автономна политическа организация на албанската младежка интелигенция в Македония. То излезе на сцената като резултат от тоталната деградация на политическите и моралните ценности и задушването на системата от ценности, особено в албанския ареал в Македония. Когато угаснаха всички надежди на албанската младеж, че настоящите политически субекти сред албанците в Македония могат да изразяват и по-нататък исканията на албанците, представлявайки ги достойно, тогава стана неизбежно да се организираме и да основем един политически субект, който ще проведе битката за завръщане на ценностната система и за създаването на по-добри условия за човешка, етническа, културна и социо-икономическа реализация, както и за завръщането на надеждата за едно по-добро бъдеще.

Движение „БЕСА” цели Македония, от една моноетническа държава, устроена лошо и асиметрично, да се превърне в една адекватна държава с общество, т.е. в мултиетническа, справедлива държава, която е равна за всички граждани, където ще господства законът и правото. Ние сме убедени, че основният проблем в Македония се състои в регулирането на политическата и юридическо-конституционната система, която произвежда кризите, затова ние целим, че посредством един процес на предефиниране на държавата, да избегнем източника на кризите в страната, като след това се продължи по-нататък с изграждането на една държава, в която нейните граждани ще живеят в благополучие, докато самата държава, както и спрямо съседите, ще излъчва стабилност и приятелство.

- Как оценявате междуетническите отношения в Македония? Кой е пътят за тяхното подобряване?

- Междуетническите отношения в Македония не са на удовлетворително ниво, дори лесно може да кажем, че са лоши. Основавайки се на факта, че тези отношения съставляват основния стълб на стабилността в страната, може да констатираме, че държавата няма сериозно отношение спрямо тези отношения, дори несериозността взема такива измерения, че тя системно произвежда ситуации, които са в полза на влошаването на тези отношения. Основният проблем, според Движение „БЕСА”, в междуетническите отношения в страната представлява налагането на държавния организъм като една държава – нация, като една държава на македонския етнос, който желае да бъде единственият носител на суверенитета и единствен собственик на държавата, докато всички други ги вижда като деструктивни елементи, които трябва да се маргинализират или изолират, поставяйки ги в колкото се може по-маловажни измерения за държавата. Знаейки, че Македония е съставена основно от два по-големи етноса – албанците и македонците – и от други по-малки малцинства с немалка роля в страната, тази държава не може да се стабилизира и още по-малко да се развива, ако непрекъснато атакува албанския етнос и другите малцинства, не им оставяйки пространства те да се реализират и в тяхното етническо измерение. Едно такова състояние докара страната до ситуация албанците да не вярват на тази държава и да не са лоялни към нея, знаейки че държавата не е там, за да помага, а за да унищожава, затова и междуетническите отношения в страната изобщо не се нормализират. Ако тук добавим 

и дискриминационния елемент и спрямо другите по-малки етноси, като например към българите, на които... се отрича правото за регистрация и декларация в страната като членове на този етнос, 

тогава може да ни стане ясно защо Македония върви по своя път като държава като един тежко ранен човек...

- Отношенията между България и Македония са разстроени в няколко области. Кои са принципите на „БЕСА” за отношенията на Македония със съседите?

- Движение „БЕСА” смята, че Македония не провежда добра съседска политика, защото е станала заложник на етническия интерес само на македонския етнос, превръщайки интереса на народа мнозинство – на македонците, в държавен интерес и така поддържа живи междудържавните проблеми със съседите. Ние сме много заинтересовани Македония да има блестящи отношения с България, защото смятаме че – бидейки до нас една държава член на ЕС и на НАТО – това е в интерес на всички граждани на нашата страна, но и във функция на регионалната стабилност и на доброто съседство. Посредством един автентичен диалог и в контекста на една предефинирана държавна система ние вярваме, че проблемите с България много бързо могат да останат в историческите анали, това като урок, за да не се повтарят в бъдещето.

- Напредва ли Македония към Европейския съюз и НАТО и може ли да се разреши въпросът за името с Гърция?

- Още от 2005 г., когато Македония получи статута на кандидатка за членство в ЕС, нашата страна се опитва да постигне напредък. Процесът на интеграция на страната в НАТО и ЕС е затънал много дълбоко и това за една малка страна като Македония може да бъде много притеснително, дори и опасно. Много добре се знае, че ключовият проблем за напредъка в евроатлантическата интеграция на страната е спорът за името на държавата, който Македония има с Гърция, въпреки това трябва да се знае, че той не е единственият проблем. Това се свидетелства и от комюникето, публикувано след срещата на НАТО, проведена през юли 2016 г. във Варшава, където между другото се казва, че настоящето правителство се е провалило и с пълното приложение на Охридското споразумение (за което се грижи Демократическия съюз за интеграция), докато притеснителни са и последните политически развития, които са довели до отдалечаването на страната от ценностите на НАТО и не допринасят за устойчивото разрешаване на политическата криза. Там се отбелязва, че политическите елити не проявяват готовност и достатъчни капацитети за реализирането на необходимите реформи, споменати в Доклада на Прибе, докато в това комюнике са посочени и проблемите със засилването и върховенството на закона, на свободата на медиите и независимостта на съдебната система. Също така, там се отбелязва и липсата на воля за диалог, за да се проведат честни и прозрачни избори, които са задължителни ценности за една страна, която цели интеграцията.

Споменавайки още веднъж ПРЕДЕФИНИРАНЕТО на държавата като лайтмотив на платформата на Движение „БЕСА”, ние смятаме, че по време на един такъв процес и, особено след неговото предефиниране, Македония ще бъде изцяло различна държава, отворена към съседите, с аспирации за разрешаване на всички съществуващи спорове, толкова повече, че ние сме убедени, че това ще направи страната и по-стабилна, и по-развита за самите нейни граждани.

Благодарим Ви много, че ми дадохте възможността да се обърна към българското обществено мнение!

Публикувано с известни съкращения от: Obshtestvo.net