Първата българска печатница отваря врати в Солун

събота, 26 ноември 2016 г.

Теодосий Синайтски
сп. Македонски преглед, год. XII, 1939, № 3-4. Снегаров, Иван. Първата българска печатница..., 1—63

   "...Цариградската патриаршия още не е била надъхана с гръцки шовинизъм, обаче тя бдяла върху печатните издания на негръцки езици и забранявала разпространението на книги, в които виждала неправославни мисли. Не току тъй Неофит Рилски смятал, че снабдяването с позволително е най-мъчно условие, за да се отвори печатница. 

 Хаджи Теодосий поискал разрешение от солунския митрополит Мелетий, наречен Πάγκαλος (от 1830—1841 г.), после за късо време цариградски патриарх (18. IV. 1845 — 28. XI. с. г.), обаче владиката не се отнесъл съчувствено към неговата молба и го убеждавал да се откаже от това намерение, защото необходимите църковно-славянски букви ще трябва да се доставят от Русия и ще струват повече от 50,000 гроша.

 Обаче скоро един евреин букволеяр, беглец от Русия, предложил на архим. Теодосия да му излее потребното за една печатница количество църковно-славянски букви за 5000 гр. Митр. Мелетий отстъпил пред настойчивите молби на Хаджи Теодосия и издействувал разрешение от Цариградската патриаршия[1]. Точно не се знае годината, когато Хаджи Теодосий е успял да уреди българска печатница в Солунъ [2], но в 1838 г., тя минавала за новооснована [3] и вече е работела открито. 

Тя е първaтa бългaрскa печaтницa в българска земя, и хaджи Теодосий Синайски наистина, „излази, както признал още Марин Дринов, баща на българското книгопечатане"[1]. „Солун — ще повторя — неочаквано пак е блеснал, както преди близу 1000 години, като общобългарски светилник; тогава поставил началото на българската писменост изобщо, a сега — на печатната българска книга". [2] 

В старо време оттам, както казва Дринов, „изникна словенското просвещение", a в ново време „е било речено да стане... и стана люлката на българското книгопечатание" [3]. През 1839 г. или в началото на 1840 г. солунската печатница е изгоряла, но скоро била възобновена с паричната помощ на Кирила Пейчинович [4]. Тя е работила и през 1841 г., след която вече няма известие за нейната дейност..."

Целият документ четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017