Атанас Мечкаров - незабравимият учител по история на поколения благоевградчани

вторник, 20 декември 2016 г.

Част от корицата на книгата на Ат. Мечкаров
"Земя в пространствата на спомена"
Атанас Димитров Мечкаров 
 (26.07.1920–25.11.2004) 

    Сред по-старото поколение в Благоевград и Петрич името на Атанас Мечкаров е много известно, но за младото поколение е напълно непознат. Роден е на 26.7.1920 г. в родолюбиво семейство в с. Петрово, Светиврачко. През 1939 г. завършва I випуск на Петричката смесена гимназия „П. К. Яворов“. След завършване на средното си образование записва специалност „География и история“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Като студент през 1942–1943 година провежда поселищно-географски проучвания в северозападната част на Драмското поле. Завършва Софийския университет през 1943 г., а през следващата 1944-та спечелва стипендия за специализация в Загреб. 

 Промените обаче в България през септември 1944 г. коренно променят живота му. Предвид събитията на Балканите през този период той не може да замине. През октомври 1944 г. баща му е убит без съд и присъда от „Народната власт“. И до сега не се знае къде е гроба му. През учебната 1945-1946 г. той е гимназиален учител в Петрич. В края на учебната година е арестуван и следващите 18 месеца е интерниран в концлагерите „Богданов дол“ и „Куциян“. След завръщането си работи в „Топливо“, учител е по руски език, история и география, 7 години е учител в „Трудови резерви“, след това е в Машинно-тракторното училище и в Икономическия техникум. 

 От 1960 г. до пенсионирането си през 1980 г. Мечкаров е учител по история в Механотехникум – Благоевград. Преподава също в Техникума по текстил в града и Вечерната гимназия. Като учител той преподава на хиляди ученици. Ето какво си спомнят за него някои от тях: 

 Инж. Венко Манов: „Имам много и ярки спомени за другаря Мечкаров – той ни беше курсов ръководител. При него нямаше тогавашната дистанция учител-ученик. Той по своему я съкращаваше, беше ни като по-голям съветник, не се държеше с нас отчуждаващо“. 

 Инж. Димитър Маслински: „Аз съм от първия випуск на Механото, класен не ми е бил, но всички му имахме уважение, защото беше много човечен“. 

 Инж. Евлоги Солачки: „Подготовката за часовете по история беше лесна работа, за часовете по другите предмети – доста по-напрегната. Затова часовете по история биваха приятни, нямаше го това напрежение сред учениците, като в час по математика или руски език, атмосферата – отпусната. Другарят Мечкаров умееше да поощрява учениците и да не ги стресира с излишни изисквания към преподавания материал. Самият материал се преподаваше изчистен, с подчертаване на най-важното от него и то така, че да се запомни завинаги... И похвалите бяха сърдечни, подтикваха ни да учим и да запомняме основните и важните неща от урока. „Браво, браво, Солачки! Ти четеш и разбираш материала!“. 

 Инж. Кирил Перикълов Димитров: “От ученическите ми години е останал един извънредно ярък спомен в часа по история. Мечкаров не пишеше двойки, това беше известно на всички ученици. Случвало се е някой да излезе на дъската, мълчи, сякаш си е глътнал езика. „Другарю Мечкаров, този мълчи, а вие не му пишете двойка!“ Мечкаров веднага: „Мълчи – значи мисли! Не си отваря устата, значи няма да говори глупости! За какво двойка да му пиша?” В извънучебната дейност си го спомням като запален турист. Той и като учител извеждаше курсистите редовно на екскурзии из околностите: до Стобските пирамиди, до крепостта над Железница, до пещерите над с. Лешко. Сред неговите съмишленици – туристи се брояха д-р Тишинов, председателят на БТС Стоицов, Йордан Николов от Икономическия техникум и още много други запалени почитатели на природата. От него научихме израза „Кашкавал-турист“, т.е. човек, който не може да се пребори с лоши навици вместо да излезе сред природата“. 

 Ето какво Атанас Мечкаров споделя за своята работа в началната година от учителстването си в Петричката гимназия: 

„...В уроците с учениците си аз просто горях. Освен география преподавах и история в горните класове. Особено часовете по история на България за мен бяха велика школа за моите свободни разбирания. Запален идеалист, начетен и подклаждан постоянно от четенето на анархистична литература, която имах тогава, правех моите предмети любими за учащите. И сега, много години оттогава, учениците, които са преминали през мен в ония години, си припомнят с възхищение за моите часове с тях. Това ме радва, защото съм оставил някаква следа в техните сърца, щом като още помнят онези героични години в петричката гимназия…“ 

(Ат. Мечкаров, “Спомени“, Благоевград, 2002, стр.78). 

 Това признание той въздига до призвание, което следва неотклонно през всичките години на учителската си дейност. 

  Сред съвременниците си А. Мечкаров оставя ярки спомени. Богатият му и разнообразен живот налага ярък отпечатък върху цялостната му обществена дейност. Книгата му „Земя в пространството на спомена“, публикувана през 2004 г. в библиотека „Краезнание“ на Македонския научен институт – Филиал Благоевград, е прекрасно доказателство за неговото родолюбие. Плод на проучванията на Драмското поле през 1942-1943 г., това изследване поразява и днес както с обективността, така и с точността и яркостта на наблюденията. Точно тази негова студентска изява дава основата на по-нататъшния му забележителен патриотизъм, който той предава на своите ученици и приятели. За тези уроци чрез личния пример ние дължим на учителя и човека Атанас Мечкаров искрена благодарност и уважение. 

 Доц. д-р Иван Петров

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017