МНИ публикува книга на популярен канадски общественик

понеделник, 30 януари 2017 г.

Лари-Лабро Королов
    Книгата представя историята, езика, обичаите и фолклора на село Дреновени и на съседните части от Костурско, Южна (Егейска) Македония. Изследва на микроравнище дейността на Българската екзархия и ВМОРО, изразена и в Илинденското въстание; анализира гръцкото управление в периода 1912–1950 г.

 Трудът е написан въз основа на интервюта с много жители на селото, емигрирали в Северна Америка, както и на обемна специализирана историческа и диалектоложка литература. Книгата е първото всеобхватно поселищно изследване за тази част от Южна Македония и е предназначена за всички любознателни читатели, интересуващи се от света на македонските българи. Лари/Лабро Королов е роден на 2 юни 1951 г. в Торонто, Канада, в семейството на Лазар и Кръста Королови, преселници от Дреновени, Костурско, Южна Македония. Завършва френска и руска филология (1974) и педагогика (1975) в Торонтския университет. Преподава френски, руски и английски език и литература, както и история, в продължение на тридесет и три години в различни гимназии в Торонто. Автор на редица научни публикации за костурските диалекти на българския език. Авторът е активен член на Македонската патриотична организация (МПО), бил е член на ЦК на МПО (2010–2014). От 2011 г. е редактор на нейния орган вестник „Македонска трибуна“.

Благодарности 

 Този труд нямаше да е възможен без помощта, предложенията и насърченията от страна на редица личности. Задължен съм на родителите си – на покойния ми баща Лазар Королов (1902–2002) и на майка ми Къца Королова, както и на баба ми, покойната Цвета Лабровица Петрèвска, с моминско име Макриова (1881–1973), за страстта, която ми вдъхнаха към нашата впечатляваща и често трагична история. Говореха ми с голяма любов за родното им село и за техния начин на живот. В същото време обаче, те никога не скриха от мен преследванията и тормоза, на които са били подложени заради своя етнически произход. Те никога не се умориха да дават точни и детайлни отговори на многобройните ми въпроси. Консултирал съм се също така със Софа Петрèвска Голчова и Лекса Петрèвска Каỳркина, и двете понастоящем живеещи в Торонто. През 1978 г. направих интервю с дядо Насо Димàнин (1889–1984) от Долно Дренòвени, чиито спомени за селото от 90-те години на XIX в. до 50-те години на XX в. представляват безценен разказ за живота през този тежък период. Той бе сред последните старейшини, пазещи спомен за епохата на ВМОРО в нашата история и за Илинденското въстание. Вечна му памет!

 Най-сърдечна благодарност и на племенника ми Марвин Мейли от Гранит сити, Илинойс, който отдели от времето си, за да прочете ръкописа и направи много полезни предложения. Марвин има постоянни интереси към всички аспекти на своето родово наследство. Правнук на Лука Ловàчов от Долно Дренòвени, той е фолклорист със значителни познания. Неговата колекция от народни носии от Балканите е без съмнение най-добрата в цяла Северна Америка. Той притежава ценни части от носии от Дренòвени и Корèшчата, снимки от които красят настоящата книга. Заради енциклопедичните му познания за балканските народни носии го помолих да напише отделна глава за народната носия на Дренòвени и Дòлна Корèшча. Марвин също така разполага с исторически семейни фотографии, които любезно ми предостави. Той е пътувал многократно в Стария край и е заснемал селото и неговите околности. Той сподели снимките с мен на драго сърце и даде разрешение да ги включа в моя труд. Искам да изкажа благодарност на братовчедка ми Евелин Ловачев Мейли за безценната помощ, която ми оказа при редакцията на ръкописа.

  Искрени и сърдечни благодарности на Васил Ламбрев (Динев), понастоящем живеещ в София. Той с охота осигури карта с разположени- ето на къщите в Гòрно Дренòвени, списък на децата от Гòрно Дренòвени, които бяха евакуирани в Източна Европа по време на Гражданската война в Гърция, както и списък на онези дреновчèни, които загинаха в нея. Всички неговите ценни приноси са включени в книгата и представляват съществена част от нея. Искам да благодаря и на моята племенница Мери Павлова Пингиторе и на дъщеря ѝ Джоси, за това че ми разрешиха да заснема красивитечèрги, изтъкани от тяхната баба Лина Королова Стефỳлова. Задълбоченият интерес на Мери към родовото ѝ наследство я подтикна да запази тези чудесни екземпляри на тъкачеството от Дренòвени.

 Йордан Симов отдели време от наситената си програма, за да посети Централния държавен архив на Република България и да заснеме документите от екзархийското преброяване от 1906/1907 г. за Долно Дренòвени. Внимателно ги преписах и те, наред с резултатите от Горно Дренòвени, изпратени ми от доц. Наум Кайчев, са събрани в отделно приложение.

 Дълбока благодарност на доц. Кайчев и за рецензията на историческата глава и за значимите предложения по нея. Признателен съм на Николай Кръстев за изпълнението на молбата ми да издири имената на доброволците от Дренòвени в Македоно-одринското опълчение, сражавали се рамо до рамо с редовните български войски по време на Балканските войни за свободата на Македония и Южна Тракия.

 Благодарност и на проф. Раки Бело, родом от Върбник, село в Корèшчата на територията на Албания, за заснемането на вътрешността на църквата „Св. Петка“, а също така на Елисавета Занешева и Тодор Георгиев, които ме снабдиха с детайлни снимки на църквата отвън. Много благодарности и на Елена Захариева, която ми изпрати фотокопие от меморандума, отразяващ щетите и зверствата на османците през Илинденското въстание. Този меморандум е изготвен от костурските войводи Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков и Пандо Кляшев.

   От цялата си душа искам да благодаря на българските преводачи Елисавета Занешева и Радослав Христосков. Двамата започнаха работа по ръкописа на книгата още преди канадското англоезично издание да бъде отпечатано. От самото начало останах повече от впечатлен от тяхното старание и точност в превода, от изключителното им внимание към детайла, от техния патриотизъм и нестихващ интерес към културата, историята и участта на българите в Южна Македония. Те никога не пропуснаха да се допитат до мен, за да не остане някаква неяснота в текста или за да открият значението на определени думи от диалекта на Дренòвени и Долна Корèшча, така че да направят превода възможно най-точен. Би било омаловажаване на труда им, ако кажа, че те просто работиха по превода, затова винаги ще съм им благодарен. 

 Лари-Лабро Королов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017