Историкът Методи Петров - един от най-задълбочените изследователи на Западните покрайнини

Ст.н.с. д-р Методи Петров

УВОДНИ ДУМИ

към книгата "Западните българи", издание на Македонския научен институт

     Книгата „Западните българи“ е издание, свързано с 90-годишнината от рождението на баща ми Методи Петров. Включени са неговите две монографии, изследващи историята на Западните покрайнини, издадени в края на ХХ и началото на ХХІ век. Втората, посветена на организацията „Въртоп“ е фактически допълнение на първата книга. Поради това има известни повторения, но и множество оригинални идеи и размисли. 

 Отдавна изчерпани, тези текстове са все още значими за хората, които се интересуваме от съдбата на българите, останали извън територията на държавата ни след безумните мирни договори, последвали Първата световна война и довели да трагедията на Втората, която от своя страна завърши с падането на Берлинската стена през 1989 г. за страните от Източна Европа. 

 Баща ми наричаше, малко на шега, „западни българи” себе си и родените в западните краища на българските земи. Това е и основанието за заглавието на книгата. Текстовете са запазени изцяло. Научния апарат под линия също е по оригинала, където част от архивните средища или архивните фондове имат промени. Те са обект на конкретни справки в читалните на архивите, където любознателният читател може да ги направи. Книгата за „Въртоп“ е посветена на тримата му внуци – Методи, Георги и Деян. Благодаря на приятелите и колегите Бойко Киряков и Александър Гребенаров за помощта по реализирането на изданието. 

Веселин Методиев

    Методи Петров е роден на 20 януари 1927 в с. Врабча, Трънско. Учи в Кюстендил и София, където завършва Втора мъжка гимназия. Следва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи като учител в Самоковско, коректор и редактор. От 1968 г. е в Института по история при БАН, където е уредник и научен секретар на сп. „Исторически преглед“, главен уредник на многотомната история на България, старши научен сътрудник в секция „Националноосвободително движение на българите след Берлинския конгрес“. Защитава дисертация през 1974 г. 

 Има семейство с две деца и трима внуци. Пенсионер от 1987 г. След 1990 г. издава поредица от исторически изследвания, посветени на следосвобожденската история на България и българския национален въпрос. Активно участва в различни инициативи за популяризиране на съдбата на българите след 1878 г. главно по теми, свързани със съдбата на българите извън държавните граници. Почива на 19 март 2005 г. в София.