Българите в Канада - първата лектория на МНИ за 2017 г.

Доц. д-р Александър Гребенаров

Българите в Канада – първата лектория на Македонския научен институт за 2017 г. 

      По инициатива на Македонския научен институт (МНИ) на 11 януари 2017 г. в Изложбената зала на Македонския дом се проведе лектория на тема „Българите в Канада” с гост-лектор Емил Миланов, консул на Република България в Торонто, Канада за периода 2012–2016 г. Десетки посетители бяха привлечени от темата на лекторията за българската емиграция в Канада. Сред присъстващите имаше много млади хора, студенти и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, учени от БАН, общественици. Събитието уважиха и бившите консули на Република България в Торонто, Канада – доц. д-р Йордан Величков и доц. д-р Наум Кайчев, народният представител доц. д-р Милен Михов, председателят на Народно читалище „Кузман Шапкарев” – д-р Володя Милачков. 

 Лекторията бе открита от председателя на Македонския научен институт (МНИ) – доц. д-р Александър Гребенаров. Той поздрави присъстващите с Новата година и сподели, че през 2016 г. лекторията се е оказала полезна форма на общуване за членовете и симпатизантите на Института – провели са се множество разговори за съдбоносни събития от миналото на македонските българи и техните потомци, дискутирали са се теми и от настоящето на Р. Македония. Лекторията бе „пренесена” в Благоевград, има отправени покани за гостуване през 2017 г. и от други градове, което показва нейната актуалност.

Коста Филипов

  По традиция, водещ на събитието бе известният български журналист Коста Филипов, който също поздрави присъстващите и даде думата на Емил Миланов.

Емил Миланов

  В първата част от лекторията той сподели с аудиторията интересни факти от историята на Македонската политическа (патриотична) организация (МПО). Създадена през далечната 1922 г. във Форт Уейн, САЩ, почти изцяло от българи емигранти от Егейска Македония, включително и участници в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., МПО е най-старата патриотична организация, свързваща българите в Канада и САЩ. Тя съществува и развива дейност до днес. През 1927 г. организацията започва издаването на в. „Македонска трибуна”, с който има за цел да напомня за българския произход на македонските българи. Разказът стигна до дейността на МПО в наши дни и до грубата намеса отстрана на Република Македония в делата на организацията. 

  Втората част беше посветена на българските църкви в Канада, които развиват както духовна, така и широка културно-просветна дейност сред българската емиграция там. Най-старата българска църква „Св. Св. Кирил и Методий” в Торонто е създадена през 1910 г. отново от българи от Егейска Македония. Църквата действа до днес, към нея има и неделно училище, което също развива просветителска дейност. Всички седем български църкви в Канада са под крилото на Българската православна църква.

 В последната част от своята лекция г-н Миланов отдели особено внимание на новата българска емиграция, обособени в няколко вълни. В разказите си той наблегна на усърдието, с което българите в Канада поддържат българския дух и традиции. Присъстващите слушаха с интерес за наличието на около десет български училища, на цели български класове, учещи

български език и литература. Съществуват и два големи български фолклорни ансамбъла – „Димитровче” и „Игранка”, наброяващи над 120 души, които развиват широка дейност, имат участие и в международни конкурси. Организирани са още няколко по-малки клубове по народни танци. Българската емиграция има три радио-предавания на български език, театър и свои печатни издания – вестниците „Пламък” и „Български хоризонти”. Аудиторията имаше възможността да се запознае със съдържанието на няколко стари броя от българските вестници в Канада, които г-н Миланов предостави на присъстващите.

      В края на лекторията, благодарение на огромния интерес на публиката, се оформи интересна дискусия относно българския произход на старата емиграция от Егейска Македония и нейните наследници там. Търсеха се отговори на въпроси относно статута на българската емиграция и противоречията в нейните редици, влиянието на чуждестранните пропаганди, и особено на подкрепата, която биха могли да получат сънародниците от Родината-майка. 

Маргарита Цачева