90 години от създаването на в. "Македонска трибуна"

петък, 10 февруари 2017 г.

90 години от създаването на в. „Македонска трибуна” 

 Доц. д-р Александър Гребенаров 

„Къде остана историческата борба на македонските българи отпреди, през и след Илинденската епопея? Къде ще се захвърли историческият манифест за провъзгласяването на въстанието, написан с кървави букви на „простейшим болгарски език”? На какъв език, пита се, проповядваха пламенните и мъдри апостоли като Гоце и Даме? И как може да има в Македония македонци, власи, турци, евреи, гърци, сърби и албанци, а от българите, които написаха най-светлите страници на страната и помен да няма?...”

(В. „Македонска трибуна”, бр. 20 от 16 януари 1947 г.) 

    Деветдесетгодишнината от създаването на в. „Македонска трибуна” е добър повод да поздравим неговата редакция с достойния юбилей. Появилият се на 10 февруари 1927 г. в САЩ печатен орган на Съюза на македонските политически (патриотични) организации (МПО) публикува години наред статии, изложения и интервюта, които са истинско четиво по родолюбие. 

 Чрез него съюзната организация брани българщината в Македония от сърби и гърци, от влиянието на Коминтерна, както и от нихилистичното отношение на българските управляващи след 1944 г. и политиката им на обезродяване. По различни причини в по-късните години МПО не продължава с тази линия, изоставяйки заветите на нашите общи български предци от Македония, вкл. и на учредителите си. В следващите редове ще запознаем читателската аудитория с фрагменти от създаването на вестника, както и със статия, отпечатана на страниците му преди 70 години. Желанието ни е да припомним на сегашното поколение в България, на хилядите сънародници „отвъд океана” и на техните потомци, историята на МПО и идеите на съюзната организация, публикувани в „Македонска трибуна” през 1927 и 1947 г.
                                                                            * 

 На 10 февруари 1927 г. в гр. Индианаполис (щата Индиана, САЩ) се появява дългоочакваният съюзен печатен орган на МПО в. „Македонска трибуна”. Списван е на литературен български език. Наличието на собствен вестник, излизащ всеки четвъртък, и собствена печатница са важни събития от живота на македонската емиграция в Северна Америка, организирана в съюзна организация през 1922 г. с помощта на дейци, изпратени от македонските братства в България. В програмната статия, написана от секретаря на МПО и член на ВМРО Йордан Чкатров, се подчертава, че една от „свещените грижи” на вестника е да отстоява идеята за Независима Македония, даваща възможност за групиране на „всички балкански народи в една общност”.

  Появата на вестника се посреща радостно от македонските бежанци в България. По този повод органът на ВМРО „Свобода или смърт” от 15 март 1927 г. пише: „Трябва да бъде там човек и да види…как със свещен трепет и с бурна радост се произнасят първите слова, отпечатани върху миришещата на машинно масло хартия”. Съвсем различно е отношението на Белград към новопоявилия се вестник. Министерството на вътрешните работи от 9 март 1927 г. с поверително писмо № 2987 забранява внасянето на българския вестник „Македонска трибуна” в Кралството на сърби хървати и словенци. Вестник „Време” от 27 април с.г. пояснява лаконично причината за тази мярка „тоя вестник служи за целите на македонстващите в България”. В следващите броеве печатният орган на МПО публикува статии по актуални проблеми в Македония, следи денационализаторските стремежи на Белград и Атина, както и международния живот с насоченост към македонския въпрос, регистрира организационните прояви на съюзната организация, отделя място за неполитическо и забавно четиво. 

 За доброто списване на ежеседмичника допринася поканеният от България Борис Зографов (редактор на в. „Свобода или смърт”), който пристига в началото на 1927 г. в САЩ и поема редакцията на вестника. Няколко месеца след появата на в. “Македонска трибуна” в Скопие започва да излиза просръбският в. „Югославия”. Той атакува редакторите на „Македонска трибуна”, че „несписвали вестника на изворно македонско наречие, ами само на книжовен български език”. “ И този език – отговаря „Македонска трибуна” – не може да бъде друг по простата причина, че той е наш език, книжовен, произхождащ от една книжовна традиция, завещана нам още от Кирила и Методия, от Климента, от братя Миладинови, от Шапкарев в по-ново време и от други македонски книжовници” (Македонска трибуна, бр. 22, 7 юли 1927). 

 Такъв е духът и стилът на в. „Македонска трибуна” през далечната 1927 г. Кога, защо и кой промени неговите първоначални идеи и отдалечи МПО от стремленията на дейците, създали тази ценна организация на македонските българи в САЩ и Канада преди 95 години са въпроси, на които след време историята ще направи нужния анализ. За началната дейност на МПО и публикациите на „Македонска трибуна” вж. Гребенаров, Ал. Вестник „Македонска трибуна” – извор за дейността на Македонските политически организации в САЩ и Канада (1922–1934 г.). – В: Сборник доклади от III национална конференция на младите историци, Пловдив, 1981, С., 1985, 151–154.

                                                                                *

Из изложение по македонския въпрос на Централния комитет на Македонските политически организации в САЩ и Канада до българското общество, обнародвано във в. „Македонска трибуна”   Индиана, януари 1947 г. Повод, за да напишем настоящото изложение, предназначено до българското общество, ни дава полемиката, която четохме в софийските ежедневници относно така наречената „Пиринска Македония”. 

 Макар и със закъснение да узнахме причината за тази полемика, ние все пак мислим, че не е късно, ако българското общество знае и гледището на родолюбивите македонски българи от Съединените щати и Канада, обединени от 25 години насам под знамето на Македонските политически организации. Като лоялни американски и канадски граждани всички членове и симпатизатори на МПО поставят на челно място своя дълг към Съединените щати и Канада. А това значи, че те искрено и дълбоко вярват в истинските демократични принципи, които са легнали в основата на управлението. Лоялността обаче към вторите отечества не пречи никому да проявява жив интерес към съдбата на Македония, толкова повече, че този интерес често е бивал манифестиран и от видни американци. Затова връзката с Македония, макар понякога временно прекъсвана поради войната или други обстоятелства, винаги е била жива, неразривна и постоянна. 

 Днес тази връзка е още повече засилена, а интересът към Македония – двойно увеличен. Оттам идва и отзвукът тук във връзка с печатната полемика в софийската преса относно съдбата не само на така наречената “Пиринска Македония”, но изобщо към цялото освободително движение в сегашната му обстановка. Мъчно става на всички ни почти тук, когато узнаваме от белградските вестници „Борба” и „Политика”, както и от скопския вестник „Нова Македония”, че в Македония нямало вече българи и че българският език  не съществувал и че вместо това имало нов език, наречен „македонски” и някаква нова „македонска” нация. Неволно пред нас веднага застават с укор в очите светлите духове от епохата на Възраждането на българите. Виждаме Йоаким Кърчовски от с. Осломени, Кичевско, който още през 1814 година, закърмен със заветите на своите деди, да пише книги на „язик болгарски”; възкръсва образът на скромния Кирил Пейчинович от с. Теарце, Тетовско, който печати своето “Огледало” на “препростейшим и некнижним язиком болгарским”; ето и Теодосий Синаитски, който тайно печати на български книжнина в с. Ватоша, Кавадарско; изправя се образът и на великана Неофит Рилски от Банско, родоначалник на българската педагогия; Райко Жинзифов, велешанинът, се провиква от името на Македония: „...Я Българка сум, Българин сум я, Българи живеят в тая страна”; от занданите в Цариград се надигат сенките на братя Миладинови, стружани, които укорително отправят към нас своята крупна книга „Сборник от български народни песни”, за да се наредят след тях Йоаким Хаджи Константинов – Джинот от Велес, Партени Зографски от Галичник, Григор Пърличев от Охрид с песента си „Во хилядо шестдесет и второ лято” и много още други сериозни и дълбоко мислещи скромни труженици, които запазиха народната гордост на своя народ с достойнство, за да се проиграва тя днес така нещастно и лекомислено от някои недостойни съвременници. Къде остана историческата борба на македонските българи отпреди, през и след Илинденската епопея? Къде ще се захвърли историческият манифест за провъзгласяването на въстанието, написан с кървави букви на „простейшим болгарски език”? 

  На какъв език, пита се, проповядваха пламенните и мъдри апостоли като Гоце и Даме? И как може да има в Македония македонци, власи, турци, евреи, гърци, сърби и албанци, а от българите, които написаха най-светлите страници на страната и помен да няма? Та македонци са всички, които населяват Македония. И тук всички, родени в Съединените щати, се наричат американци, но никой досега, който има претенции да е сериозен, не се е явил да твърди, че има отделен американски език. Не направиха това и борците от времето на Уашингтон и Джеферсон, макар да бяха в открита война с английския империализъм. Защо едни от жителите на Македония да се наричат сърби, гърци, евреи, турци, албанци, дори и цигани, а компактната славянска маса да носи името само македонски славяни, или обикновеното географско понятие македонци? Защо сърбите, които са също славяни, имат припознато място в етнографията на Македония и се радват на свои училища в югославска Македония, а на българите това историческо право е отречено. 

С оглед на какви замисли се прави това? И от кого се счита за престъпление чувството за народностната принадлежност и защо? Дотам ли се дойде днес в България, та ние от тук, колкото и да не желаем да припомняме историята от далечното и близкото минало, за да се доказва, че в Македония живели са и понастоящем живеят българи, на които трябва, ако има истинска демокрация, да им се дадат историческите права съобразно традициите от вековните народностни борби? Как ще се иска приложението на Атлантическия Чартър и Четирите свободи, провъзгласени от покойния президент Рузвелт, когато някои сами отричат най-елементарните им постановления за свои рождени братя и сестри? 

 Като се имат предвид писанията на белградските вестници „Борба” и „Политика”, както и онова което се върши в народната република Македония, общото впечатление у нас е, че от Белград се провежда нова кампания на империализъм за завладяване на цяла Македония. Изявените претенции на белградските вестници не са нищо друго освен нов върховизъм. А всякакъв върховизъм, бил той от Белград, София или Атина е бил пакостен не само за самата Македония, но и за държавата, която го е прокарвала. 

 Историята ни учи, че подобна политика рано или късно води към сътресения и войни. Уставът на МПО, създаден преди 25 години, следван неотклонно и досега, застава за една целокупна, свободна и независима Македония със столица Солун. Подобна държавно-политическа единица на Балканите ще отстрани веднъж завинаги наслоените от десетилетия съмнения и омрази между балканските държави и ще отвори чистия път към една истинска федерация на Балканите. Там Македония ще трябва да участва с равни права и равни задължения. Трите балкански държави, които имат по един дял от Македония, ако искрено се ръководят от помисли за демокрация, мир и стопански просперитет, трябва в името на тях да проявят белези на примиримост и отстъпчивост. 

 Най-прекрасно това би се манифестирало, ако Югославия, България и Гърция се откажат от македонските територии, които имат, за да се отвори път и да се даде възможност, пълна възможност и на Македония да се оформи като държавна единица в целокупните си географски граници със столица Солун. И оттам нататък всяко строителство на Полуострова, било в политическо или икономическо отношение, ще бъде значително улеснено.
 […]

 Сложността на македонския проблем идва от обстоятелството, че в него трагично се преплитат апетитите на балканските  държави и интересите на някои от великите сили. Македония повече от всеки друг път става не балкански, а международен проблем. С оглед на горните схващания Централният комитет на МПО изпрати миналата година на два пъти петчленна делегация с обширно документирани меморандуми. Първият меморандум бе депозиран в Белия дом в Уашингтон, Д С за президент Труман, а вторият бе представен в Лейк Сюксес, Ню Йорк, на главния секретар на ОН д-р Тригви Лий. Настоя се за създаване на една целокупна и независима Македония под закрилата на Обединените народи, както и на представителите на „Голямата четворка”, които заседаваха в Уалдорф Астория хотел. Ние имаме сериозно основание да вярваме дълбоко, че лозунгът „Македония на македонците” ще стане реалност. Може да измине време и доста пречки да се срещнат. Но в края на краищата, след като се направят дори опити в различни насоки, пак ще се наложи приложението на оная формула, която бе така мъдро издигната и така достойно поддържана от първоборците на македонската освободителна борба. Само когато Македония се оформи в пълните си географски граници като независима държавна единица, ще се сложи първият и най-тежък камък за бъдещия мир и стопански напредък  на Балканите. Силите на всички истински и демократични среди трябва да бъдат насочени в тази насока. Вярвайки дълбоко в тези принципи, ние ще продължим да работим от тук според силите, средствата и възможностите, които имаме на разположение, за да спомогнем реализирането на този велик народен блян на нашите близки оттатък океана.

 В. „Македонска трибуна”, бр. 20 от 16 януари 1947 г.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017