Македония влиза в геополитически ураган

петък, 10 февруари 2017 г.


Д-р Георги Георгиев,

Македонски научен институт

 От няколко дни на Балканите "гръмна" новината, че влиятелният американски конгресмен Дейна Рорабакър се е изказал публично за несъстоятелността на Р Македония като държава, която няма никакво бъдеще в съвременния свят. Лечението, предложено от конгресмена, е радикално и директно – подялба на територията по такъв начин, че населената с албанци част от Р Македония да се слее с Косово, а остатъчният дял да се обедини или с България, или с която и да е страна, с която "те" твърдят, че са свързани.

 Прочитът на prima vista като че ли показва желанието, на първо място, да се укрепи и консолидира Косово в спора му със Сърбия – предния пост в балканската политика на Русия. Споменаването на България е разказ с отворен край, т.е. нейната роля може да бъде поета и от друга съседна държава при подялбата на Р Македония според "частното" мнение на конгресмен Рорабакър.

 Геополитическото визионерство на Д. Рорабахер прилича твърде много на идеите, развити (отново като "лични възгледи") само преди два месеца от британския дипломат Тимъти Лес, който обяви буквално, че либералният модел на мултиетнически и мултикултурни общества на Балканите напълно се е провалил. В резултат регионът е изпаднал в състояние на тотална "дисфункция".

 Задава е (за да бъдем по-точни, позволяваме си да коригираме – завръща се) ерата на устойчивите, жизнеспособни национални държавни организми, на държавите-нации. Процесът на национална консолидация трябва да премине през преходен етап (или етапи) на вътрешноетническо обособяване в сега съществуващите проблемни формации, с цел по- безболезненото им разчленяване. Основно място и в представата на Т. Лес се отделя на Р Македония – най-фрапиращият пример на "балканската дисфункция", която трябва все повече да се федерализира и впоследствие албанската й съставка да се обедини с Албания и Косово. Там трябва да отидат и албанските райони в днешна Южна Сърбия и в Черна гора. Същият модел би следвало да се приложи и към Босна и Херцеговина – сръбската част към Сърбия, хърватската към Хърватия. Черна гора би могла да оцелее и самостоятелно, и в някакъв вид обединение (интеграция) със Сърбия. Логично е Сърбия да получи и сръбската зона в Северно Косово.

  Съвпаденията и препратките между мислите на Д. Рорабакър и Т. Лес прекалено се набиват в очи, за да бъдат плод на чиста случайност. Почти пунктуалното (пре)подреждане на региона, като се започне от Р Македония, подсказва може би и нещо друго. Нещо, което "намирисва" на подялба на сфери на влияние, на прокарване на разделителни консенсусни черти между големите, т.е. между Русия и Запада (разбирай на първо място – САЩ), на Балканите. Каквито и тълкувания да се допускат, ясно е едно – че Р Македония е попаднала в окото на геополитическия ураган, завихрен на Балканския полустров от глобалното разместване на пластовете в международните отношения. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017