След 100 г.: Отново "Песни за Македония"

   "Песни за Македония" от Иван Вазов е най-новата книга от поредицата "Македонска библиотека" № 48 на Македонския научен институт. Тя е фототипен първообраз на първото издание, появило се по време на Първата световна война през 1916 г. 

 * * * 

Послесловие 

 Стихосбирката на народния поет Иван Вазов (1850–1921) „Песни за Македония 1913–1916 г.“ е ако не най-добрата, то със сигурност най-горестната ода за Македония. Тя съдържа 91 стихотворения. Първите десет от тях са писани през февруари–март 1913 г., а останалите осемдесет и едно в периода октомври 1915–февруари 1916 г. 

 И двете групи стихове отразяват историческата обстановка на Балканите. По време на Балканската война през 1913 г. Сърбия показва отново антибългарската си позиция в Македония, където българското население се подлага на гонения и тормоз. Тази политика се води на всички нива и се подема дори от сръбския кралски двор. Престолонаследникът Александър Караджорджевич посяга на невръстната прилепчанка Васка Зойчева, само защото не се срамува от българското си потекло. 

 В отговор Вазов пише „Па ща си ти?“ И други стихове на поета са писани в контекста на случващото се в югозападните български земи. Втората част на стихосбирката съдържа стихове, писани след включването на България в Първата световна война и успехите на българското оръжие по балканските фронтове. В нея радостта от освобождението на Македония („29 ноември 1915 г.“) се редува с поетическа възхвала за вековната история на българщината в този край. 

 Сред персонажите се забелязва св. Климент Охридски, а цар Самуил многократно символизира геройското и драматично българското минало. Тук са още полковник Янков, Борис Сарафов, братя Миладинови, Гоце Делчев, Паисий... За поета паметни са и имената на македонската природа – Охридското езеро, Вардар, Бабуна, Черна река, Дрин, Преспанкото езеро. Иван Вазов доживява Ньойския диктат, който нанася незаздравяващи и до днес рани по снагата на България. Затова сто години по-късно неговите Песни за Македония пак са близки на българина. Нека това фототипно издание на стихосбирката да бъде един скромен венец и за Вазов, и за българите в Македония! 

София, ноември 2016 г.                                                       Георги Н. Николов